Един по един
- Автор: Картер Крис
- Серия: Robert Huntur #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-260-0
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Един по един». Краткое содержание книги:
С тези мисли Робърт Хънтър разглежда фотографии от пресен случай на убийство, когато телефонът звънва. От отсрещната страна не се представят, а принуждават Хънтър да посети някакъв интернет адрес. На екрана се появява зловеща картина. Потресени, полицаите в екип с ФБР безрезултатно се опитват да проследят по електронен път първоизточника на този кошмар. Но убиецът не е аматьор и умело въвлича Хънтър в демоничната си игра.
Следват още анонимни обаждания. Още адреси. Още набелязани жертви, за които куршум в тила е само избавление.
Още с първия си роман „Хамелеонът се завръща“ Крис Картър влезе в листата на големите криминални автори. Телеграфният стил, подправен с много напрежение, и изобретателните му герои са негова безусловна запазена марка.
Хънтър не отговори.
— Досетих се каква е скритата причина за избора ти, детектив.
Мълчание.
— Ти разбра, че ще избера огън, и побърза да ме прекъснеш и да избереш вода. — Той се засмя самоуверено. — Водата ти дава надежда, нали?
— Надежда? — беззвучно произнесе Гарсия и се намръщи.
— Надеждата, че ако намериш трупа, супермодерната ти, високотехнологична лаборатория по криминалистика — подигравателно произнесе мъжът — ще открие нещо, може би върху кожата или косата, или следи от нещо под ноктите или в устата. Кой знае какви микроскопични улики може да съм оставил, нали така, детектив Хънтър? Огънят обаче би унищожил всичко. Ще изпепели цялото тяло и всичко друго в него. Няма да останат абсолютно никакви улики.
Карлос не беше помислил за това.
— Но ако човекът се удави, тялото остава непокътнато. Смъртта настъпва от задушаване… Кожа, коса, нокти… Нищо не се унищожава. Всичко се запазва и може да бъде анализирано. — Непознатият млъкна, за да си поеме дъх. — Може да бъдат открити един милион неща. Дори водата в белите му дробове може да подскаже нещо. Затова избра вода, нали, детектив? Щом не можеш да го спасиш, избираш по-малкото зло. — Мъжът се засмя. — Винаги разсъждаваш като детектив. Никога не си забавен.
Робърт леко поклати глава.
— Ти беше прав в първото си предположение. Не исках жертвата да страда.
— Разбира се, но… само в случай, че съм прав, познай какво. Подготвил съм се.
Завързаният мъж отново беше отворил очи. Все още трепереше и въпреки мрака се оглеждаше наоколо, чакаше… ослушваше се.
Не се чуваше звук. Водата беше спряла.
Запушената му уста се изкриви в свенлива усмивка. Блясъкът на надежда се завърна в очите му, сякаш всичко е било кошмар… или извратена шега. Той преглътна с усилие, затвори очи и отметна назад глава, сякаш благодареше на Бога. През спуснатите му клепачи си проправиха път сълзи, които започнаха да се стичат по лицето му.
— Продължавай да гледаш, детектив. — В гласа на човека по телефона прозвуча гордост. — Шоуто ще бъде невероятно, като в цирк „Солей“ — добави той и затвори.
Нивото на водата в стъкления контейнер на екрана започна да спада.
— Той източва аквариума — отбеляза Гарсия.
Хънтър кимна.
Водата намаляваше бързо и за няколко секунди се отдръпна до гърдите на жертвата.
И после спря.
— Какво става, по дяволите? — зачуди се Карлос и вдигна длани.
Робърт поклати глава и продължи съсредоточено да наблюдава екрана.
Камерата се отдалечи малко и изведнъж потопените части на тръбите отново заработиха. Струите завъртяха водата като в джакузи, докато бълваха още течност в контейнера, но този път имаше нещо различно. Докато излизаше от тръбите и се смесваше с водата, безцветната течност произвеждаше странен ефект, сякаш беше по-гъста от водата.
Хънтър се наведе напред и доближи лице до монитора.
— Това не е вода — каза той.
— Какво? — попита Гарсия и застана зад него. — Защо мислиш така?
— Гъстотата е различна — отвърна Робърт и посочи екрана. — Този път в контейнера не се изпомпва вода.
— А какво, по дяволите?
В същия миг в горния десен ъгъл на картината започна да проблясва нещо. Четири букви в скоби. Първата, третата и четвъртата бяха главни.
(NaOH)
— Това химична формула ли е? — попита Карлос.
— Да. — Хънтър изпусна затаения си дъх.
— На какво? — Гарсия се втурна към компютъра си и отвори нов екран на интернет търсачката.
— Не е необходимо да я търсиш, Карлос — мрачно каза Робърт. — Това е химичната формула на натриевия хидроксид… сода каустик.
7.
Карлос почувства, че в гърлото му се стяга възел. Преди години, когато беше униформено ченге в лосанджелиската полиция, той беше реагирал на произшествие, свързано с домашно насилие, в което ревнив мъж беше плиснал двеста и петдесет милилитра сода каустик в лицето на приятелката си. Мъжът беше избягал от местопрестъплението, но бе арестуван пет дни по-късно. Гарсия още помнеше как помогна на медиците да сложат момичето на носилката. Лицето й беше грозна гледка от оголена плът и изгоряла кожа. Устните й сякаш се бяха разтопили върху зъбите. Дясното й ухо и носът се бяха разпаднали напълно и разтворът беше изгорил дупки в очната ябълка.
Карлос погледна партньора си.