Границата

ноктести лапи и крака, целите осеяни с черни и червени шипове. Рогати глави с

множество очи и зейнали усти проучваха бойното поле, докато мъглявите откриваха

огън. Червени намотки от неземен пламък се стрелваха нагоре, поразяваха и

изгаряха новородената и чудовищна плът. Ранените от тях същества ревяха и виеха,

разтърсвайки земята, а другите се втурнаха напред и със зверска мощ се стовариха

върху войниците. Вцепенено от ужас, момчето гледаше как горгонските твари

вършеят с бодливите си крайници и нокти сред редиците на мъглявите, и забеляза,

че един от покритите с масивни мускули зверове има лепенка на „Денвър Бронкос“

на червеникавите люспи на гънката между раменете и шията си. Намираше се точно

под повърхността на бронираната плът, напомняща избеляла останка от някогашна

татуировка.

Войниците стреляха, люспестата плът гореше и димеше, съществата трошаха и

мачкаха наред, газеха високите жилави същества в техните черни униформи, във

въздуха хвърчаха вътрешности, които миришеха на сок на скакалци, и се пръскаха,

където бъдат смазани. Под обстрела на мъглявите избухна в пламъци увенчаната с

тройни рога глава на едно от чудовищата с шест хлътнали дълбоко пурпурни очи и

тварта сляпо се залута из паркинга, като нанасяше наслуки удари, докато грозната й

муцуна се топеше като сив восък. Газени и смазвани от противниците си, някои

бойци се замъглиха, но малцината останали отстояваха позициите си и стреляха по

зверовете, докато на свой ред не бъдеха накъсани на капещи останки. Някои на

четири, а други на два крака, тварите хукнаха да преследват отстъпващите войници.

На паркинга останаха три умиращи горгонски звяра, поглъщани от мъглявските

пламъци; те пищяха, блъскаха безплодно по извънземния огън и се опитваха да

избягат от неминуемата си смърт. Едното успя да се надигне на колене, горящата му

триъгълна глава на дебела като ствол шия се завъртя, а абаносовите му очи

фиксираха момчето, което пълзеше заднешком по-далеч от чудовището.

Междувременно очите изгоряха, пламъците прескачаха между люспите и шиповете

и горгонският звяр падна на цимента с въздишка, а животът го напусна.

Момчето се изправи с олюляване и побягна отново.

Едва му стигаха сили да остане на крака, но нагази във валмата жълта мъгла,

уверен, че не може - не бива - да пада. Чуваше чудовищата да реват в далечината зад

гърба му и мръсните пуми почти го откъсваха от земята. Вече не стъпваше по бетон,

пак беше нагазило в поле с кал и буренак. Наоколо имаше проснати сгърчени и

димящи тела на войници на мъглявите, беше се разиграла поредната битка. Точка за

горгоните, помисли си момчето.

Не беше изминало и стотина ярда, когато долови, че нещо го догонва с голяма