Човекът със сините кръгове

— Това противоречи на принципите ми — изрече Данглар сухо. — Не че съм чак толкова принципен, но не вярвам, че някои хора са белязани от едно или друго, като кравите с жигосаните уши, и че просто ей така, интуитивно, можеш да познаеш кой е убиецът. Знам, че това, което казвам, е банално и неинтересно, но човек се ориентира по уликите и съди според доказателствата. Усещанията за тумори ме ужасяват. Това е пътят, който води към диктатура на субективността и на съдебните грешки.

— Дръпнахте цяла реч, Данглар. Не съм казал, че си личи по лицето, казах, че е нещо чудовищно, което избликва от дъното на съществото. То е нещо като гной, Данглар. Понякога я виждам как избива на повърхността. Виждал съм я да се стича по устните на девойка, така както съм виждал хлебарка да пълзи по тази маса. Винаги усещам, когато нещо не е както трябва у някого. Може да става дума за наслада от престъплението, но може да става дума и за нещо не толкова сериозно. Някои хора излъчват просто отегчение или любовна мъка и това също се долавя, Данглар, разпознава се, разбираш кое от двете е. А когато е онова, другото, онова, свързаното с престъпленията, мисля, че и него го разпознавам.

Данглар вдигна глава и тялото му сякаш се стегна.

— И все пак вярвате, че виждате разни неща по хората, вярвате, че виждате хлебарки по устните им, вярвате, че впечатленията ви са откровения, понеже са ваши, и вярвате, че от хората блика гной, а това не е вярно. Истината е, и тя също е банална и безинтересна, че всички хора са способни на омраза и че на всеки може да му изгори бушонът и да извърши убийство. Сигурен съм. Всички мъже могат да изнасилват и убиват и всички жени могат да режат крака като онази от улица „Гей-Люсак“ миналия месец. Зависи от това какво си преживял и колко желаеш да затънеш в тинята и да увлечеш и други с теб. Не е необходимо да си гноясал по рождение, за да искаш да взривиш земята заради погнусата си от живота.