Екстаз

Лей барабанеше безшумно с аления си маникюр по тапицираната кожена дръжка на вратата. Манхатън се простираше край нас — по улиците гъмжеше от коли, по тротоарите — от хора. От отдушниците на изровените под земята тунели се виеха изпарения, а от висините ни притискаха сенки — огромни небостъргачи скриваха слънцето.

— Нямам представа — отвърнах смутено, леко уплашена от енергията, която струеше от шефката ми. Беше като тигрица, готова за лов. Имаше ли представа Джаксън що за звяр е събудил, когато се изпречи на пътя на Лей?

— Джаксън е единственият от мъжете в клана Рътлидж, който не заема политическа длъжност някъде из страната — добавих. — Управлява „Рътлидж Кепитъл“, фирма за рисков капитал.

— Женен ли е? Има ли деца?

Ядосвах се, че знам отговора на този въпрос, без да го търся.

— Нито едно от двете — отвърнах., — Волна птица е. Даже твърде волна. Предпочита да се появява на публични места с дългокраки блондинки от сой, но не би отказал да се пъхне между чаршафите и с по-сочно парче.

Нямаше да забравя как ме бе описала веднъж Алисън Келси, съпруга на един от братовчедите на Джакс: „Ти си сочно парче, Джиана. Мъжете обичат да чукат такива като теб. Чувстват се сякаш правят секс с порнозвезда. Но след време това ги отблъсква. Наслаждавай се, докато не си му омръзнала.“

Мелодичният глас и жестоките думи на Алисън ехтяха в ума ми и ми напомниха защо изправих естествено къдравата си тъмна коса и спрях да поддържам ноктопластиката с френски маникюр, с която се чувствах толкова секси. Не можех да направя нищо, за да прикрия онова, което ми бяха дали гените ми — прекалено пищен задник и големи цици, но се стараех да туширам всичко останало по себе си и се стремях да изглеждам по-скоро елегантна, отколкото сочна.

Лей ме изгледа остро:

— Разбра всичко това за пет минути в интернет?

— Не — въздъхнах, — за пет седмици в леглото му.

— Ааа! — В тъмните й очи проблясна хищно пламъче. — Той бил значи. Е, току-що стана още по-интересно.