Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Като никога, думите сякаш ѝ убягват. Това не се е случвало никога преди в историята на Англия, простираща се от Артур, краля на древните британци, чак до баба ми, в дълга непрекъсната линия. Почитаемата ми баба никога не е пропускала да довърши изречение; никой никога не я е прекъсвал.
— Но кога ще се омъжа? И къде? — питам, представяйки си катедралата „Сейнт Пол“, застлана с червени килими, и хилядите хора, тълпящи се да ме видят, и короната на главата ми, и шлейфа от златен брокат, спускащ се от раменете ми, и златните обувки и накити, и турнирите в моя чест, и поетичната драма, и модела на отплаващ кораб с платна в прасковен цвят, и как всички ми се възхищават.
— Още този месец! — възкликва майка ми тържествуващо. — Кралят ще изпрати свой представител и ще бъдеш сгодена чрез посредник.
— Посредник ли? Няма да дойде самият крал? Няма да бъде в „Сейнт Пол“? — питам. Звучи така, сякаш сватбата едва ли изобщо ще си струва труда. Да замина чак след две години? Сега това ми се струва като цял живот. Сватбата да не е в катедралата „Сейнт Пол“ като на Катерина Арогантната? Защо на нея ѝ се полага по-хубава сватба, отколкото на мен? И никакъв крал? Само някакъв си стар лорд?
— Ще бъде в тукашния параклис — казва майка ми, като че ли целият смисъл на женитбата не е в многохилядните тълпи и фонтаните, от които тече вино, и в това всички да те гледат.
— Но ще има друга пищна служба в Единбург, когато пристигнете там — успокоява ме почитаемата ми баба. — Когато навършиш четиринайсет — обръща се към майка ми и отбелязва: — И те ще поемат всички разноски.
— Но аз не искам да чакам, не е нужно да чакам!
Тя се усмихва, но поклаща глава и казва:
— Решихме го.
Иска да каже, че е решила тя, и че е безсмислено някой друг да има различно мнение.
— Но ще те наричат кралица на Шотландия — майка ми знае точно как да ме утеши за разочарованието. — Ще бъдеш обявена за кралица на Шотландия тази година, веднага щом се сгодиш, и тогава ще вървиш пред всички дами в двора — заедно с мен.
Крадешком хвърлям поглед към твърдото като кремък лице на почитаемата ми баба. Ще вървя пред нея: това няма да ѝ хареса. Точно както и очаквах, устните ѝ се движат безмълвно. Сигурно се моли да не стана твърде надменна, да не пострадам от греха на гордостта. Сигурно измисля начини да ме опази смирена като окаяна грешница и внучка, дала обет да ѝ се подчинява. Сигурно обмисля по какъв начин да се увери, че ще бъда смирена и ще служа на семейството си, вместо да се държа като принцеса — не! кралица! — от внезапно издигнал се род, изпълнена със самомнителност и надменност. Но аз съм категорично решена да бъда кралица, изпълнена със съзнание за собствената си значимост, и да имам най-прекрасните дрехи и обувки, като Катерина Арогантната.
— О, не ме е грижа за това, искам само да встъпя в брак, когато Бог ме призове, и да служа на интересите на семейството си — казвам съобразително и почитаемата ми баба се усмихва, истински доволна от мен за пръв път този следобед.
Познавам още някой, който ще се заинтересува от това, че ще вървя пред всички, наравно с майка ми. Знам кой ще се интересува от това убийствено силно. Брат ми Хари, малкият суетен паун, малкият лъжец с неоснователна гордост, ще се поболее като грешник, поразен от потната болест, когато му кажа. Отивам да го намеря в конюшните, където се прибира сред урок по езда в двора за упражнения. Позволяват му да язди към мишената с копие с притъпен и подплатен връх, а мишената също е подплатена. Всички искат Хари да е безстрашен и умел, но никой не смее да го учи както трябва. Той вечно моли за съперник, срещу когото да язди, но никой не може да понесе мисълта той да поема каквито и да било рискове. Той е принц от династията на Тюдорите, един от само двама. Ние, Тюдорите, нямаме късмет с момчетата, а в рода ни по майчина линия пък има твърде много. Баща ми бил единствено дете, имаше само трима сина, а изгуби единия от тях. Нито той, нито баба ми могат да съберат сили да позволят на Хари да се изложи на каквато и да е опасност. И което е по-лошо, почитаемата ми майка не може да му откаже нищо. Така че той е един напълно разглезен втори син. Никой нямаше да се отнася с него така, ако беше предопределен да стане крал един ден; така би се превърнал в тиранин. Но това няма значение, защото той ще встъпи в лоното на Църквата и вероятно ще стане папа. Убедена съм, че ще е много нелеп като папа.