Покоряването на шотландеца
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Покоряването на шотландеца». Краткое содержание книги:
За Брейдън МакАлистър се говори, че може да покоси врага с един удар и всяка жена с една-единствена целувка. Подтикван от мъжете, той се нагърбва със задачата да откаже Маги от глупавите й планове за осигуряване на мир. Но Маги е имунизирана срещу чувствените опити на Брейдън да я спре и скоро намеренията му се обръщат срещу него. Изведнъж клетвата, която е дал на себе си преди толкова време, никога да не отдаде сърцето си на някоя жена, е разклатена от привличането помежду им…
Ще успее ли Брейдън да опази душата си от пагубната омая на любовта… или Маги ще покори гордия шотландец?
- О, стига - наежи се Брейдън, - къде остана братската ти любов?
Локлан се усмихна дяволито.
- Това е братската ми любов. Забележи, че аз все още ти се подигравам.
- Да, но съм сигурен, че това не е нищо повече от загриженост. - Брейдън се обърна и огледа очаквателно залата.
Още преди той да изрече думите, Локлан знаеше какво се върти в ума му. Това беше първият път, в който се бе върнал вкъщи, без цяла армия от жени да влети, за да го поздрави, блъскайки се помежду си в усилията си да дарят по-малкия му брат с храна и други неща, които бяха особено щастливи да му предложат.
* *assenach (от шотл.) - презрителен израз за англичанин. - Б. пр.
- Къде са прислужниците, няма ли да ни донесат нещо за ядене? - попита Брейдън.
Локлан отвори уста, за да обясни, но Юън го спря.
- Не, моля те, остави ме аз да му кажа - сините очи на Юън блестяха с необичайна развеселеност.
- Много добре - отвърна Локлан. - Щом ще ти достави удоволствие.
- Да, със сигурност ще е така. - Ухилен доволно, Юън се обърна към Брейдън. - Помниш ли малката сестра на Ангъс и Ейдън, Маги?
Брейдън се намръщи.
- Малката досадница с червена коса, лунички и стърчащи зъби? Как бих могъл да я забравя?
Грубите думи изненадаха Локлан. Никога в живота си, не бе чувал брат си да описва жена по друг начин, освен като красива, а Маги беше всичко друго, но не и със стърчащи зъби.
Но с удоволствие щеше да се съгласи, че е досадница.
- Не си спомням, да е имала стърчащи зъби - Каза Локлан.
- Защото никога не те е хапала с тях - отвърна Брейдън. - Аз, от друга страна, съм човек, | който изглежда обичаше да напада. Никога не съм знаел защо.
- Трябва да е заради очарователната ти личност - посочи Син сухо.
Юън вдигна ръце и застана пред Брейдън.
- Имате ли нещо против? Бих искал да продължа. - Той погледна първо към Локлан, а след това към Син.
- Продължавай - Каза Локлан.
- Благодаря. - Юън сложи ръце върху раменете на Брейдън, така че да се наслади на реакцията му.
- Както и да е, Маги, с или без стърчащи зъби - той се втренчи предупредително в Локлан, преди да се обърне обратно към Брейдън, - отведе и скри всички девойки.
Брейдън се намръщи още повече.
- От какво ги е скрила?
- От нас, злите, похотливи мъже.
Брейдън гледаше Юън с празен поглед, докато пълното, ужасяващо въздействие на думите, го заливаше.
- Със сигурност се шегуваш.
След това погледна към Локлан за потвърждение.
- Той се шегува, нали?
- Не - въздъхна Локлан. - Казва истината. Изглежда жените са решили, че трябва или да се сложи край на враждата ни с МакДъглас, или няма да ни обслужват повече.
- Във всяко отношение - добави Юън за по-голям ефект.
Лицето на Брейдън наистина пребледня, докато се отдръпваше от Юън. Той протегна ръка и сграбчи в шепа наметалото на Син.
- По дяволите косматите пръсти на Сатаната, Син, изглежда съм умрял и съм отишъл в ада.
Син изсумтя.
- Пробван отново, малки братко. Тук е твърде студено, за да бъде ад.
Брейдън поклати глава невярващо и когато застана пред Локлан, срещна мрачния му поглед.
- Добре, леърде, какво направи, за да ядосаш жените толкова много?
- Аз? - попита Локлан, зашеметен от предположението на Брейдън, че той е сторил нещо на жените. - Не съм направил нищо. Та аз опитах всичко, което успях да измисля, за да ги накарам да бъдат разумни. Заплашвах и ласкаех. По дяволите, дори се опитах да съблазня Маги, но...
Подигравателното сумтене на Брейдън го прекъсна.
- Е, това е половината ти проблем. Мога да те уверя, че да наредиш на една жена да си вдигне полите не е начинът да я вкараш в леглото си.
Локлан усети как челюстта му увисва от възмущение.
- Моля да ме извиниш, но притежавам повече финес.
- Друг път. Забравяш, че съм ставал свидетел на недодяланите ти опити за съблазняване.
- Недодялани? Та аз съм имал повече жени, от теб, пале такова.
Брейдън изви арогантно едната си вежда в израз на подигравка.
- Добре - призна Локлан, след като обмисли въпроса за втори път. Съмняваше се, че дори някой сарацински шейх с харем би могъл да се похвали с повече жени от Брейдън. - Може би не повече от теб, но със сигурност повече от Юън.
- Това не говори много - вмъкна Брейдън. - Левият ми ботуш е имал повече жени от Юън.
- Ей, стига - изръмжа Юън. - Най-добре дръж обидите си насочени към брата, който ще ги търпи. Не приемам любезно такива неща.
Без да му обръща внимание, Брейдън обгърна с ръка раменете на Локлан и го дръпна към себе си, сякаш искаше да му сподели някаква голяма тайна.
- Сега, чуй ме, скъпи мой братко, който ме търпи. Ти си леърд на могъщ клан. Не твоите посредствени опити съблазняват жените, а титлата и красивото ти лице.