Роден в грях
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Тиара Букс“
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Роден в грях». Краткое содержание книги:
Роден в грях и отхвърлен от дете, Син МакАлистър се е научил да презира шотландските си корени. Но сега, по заповед на краля той не само трябва да се върне в омразната Шотландия, но и да се ожени за шотландска девойка – гордата и независима Каледония МакНийли. Безразличието на Син винаги е било ключ към оцеляването му, но тази красавица събужда в него копнеж, който никога не е познавал.
Отвлечена и държана като заложница в двора на крал Хенри, Кали знае, че единственият начин да се върне у дома и да осигури мир за клана си, е като се омъжи за мистериозния рицар, чието докосване я изгаря с топлината си. Съзряла добротата в наранената му душа, тя е убедена, че той не е дяволът, за който всички го мислят. Решена да стигне до сърцето му и да му помогне да забрави болезненото си минало, Кали се опълчва дори срещу собственото си семейство.
Но ще може ли безчувствената душа на Син да отвърне на нейните чувства?
Способен ли е да се научи да обича? Кали се страхува да разбере, но със сърцето си усеща, че в него все още тлее искрата на пламенния шотландски дух. Ще успее ли да го разпали отново с пламъка на страстната любов...
Но това, което наистина караше кръвта й да кипне, бе начинът, по който се отнасяха с Джейми. Като син на леърд той беше равен на английските благородници с най-висок произход. Тези зверове го принудиха да им прислужва като низш селянин, докато му се присмиваха и го унижаваха. Кали не можеше да понася повече сълзите на братчето си, нито да наблюдава как рицарите грубо опипваха момчето или дърпаха ушите му.
Англичаните бяха животни.
Откакто хората на крал Хенри убиха стражата им и ги отвлякоха, докато пътуваха, за да посетят болната леля на Кали, младата жена се опитваше да намери път за бягство и начин да се приберат у дома.
Внимателно обмисляше всякакви хитрини, но тези ужасни английски зверове бяха истинското потомство на дявола. Без значение какво опитваше, някой от тях предвиждаше бягството й и го осуетяваше.
Но този път… този път тя щеше да успее. Знаеше го.
Стискайки ръката на Джейми, тя спря на върха на стълбището. Повдигна ленения си воал и наведе глава, ослушвайки се. Тишина.
Очевидно никой нямаше да ги спре. Бяха свободни!
Прислужницата Елфа й обеща, че щом слязат надолу по стълбите, ще открият малка задна врата на крепостната стена, която се използваше през светлата част на денонощието от прислугата, за да пътуват от замъка до Лондон. Елфа се закле, че щом веднъж достигнат вратата, никой няма да ги спре.
Сърцето на Кали заби силно от сладкото очакване. Тя се втурна през глава надолу по тъмните стъпала на спираловидната стълба, влачейки Джейми след себе си.
Свобода!
Можеше да усети вкуса й, да долови мириса й, можеше…
Мислите й се разпръснаха, когато се спъна и падна върху нещо на стълбите.
Усети как тялото й полита напред и всичко, което успя да направи, бе да разпери ръце с надеждата да се улови някъде. Но вместо падането, Кали почувства как едни силни ръце я прегръщат и притискат към гърди толкова твърди, колкото тъмния камък на стените, които ги заобикаляха.
Преди да успее да мигне, мъжът я пусна върху стъпалото над него.
— Господи, жено, гледай къде вървиш!
Джейми опита да проговори, но Кали бързо закри устата му с ръка и се извини с възможно най-добрия си английски акцент.
— Простете ми, милорд.
Едва тогава се осмели да го огледа.
Кали беше висока и очите й бяха на едно ниво с тези на повечето мъже. Но там, където очакваше да види главата му, намери само широки, мускулести рамене, обвити в мрак.
Сърцето й заби учестено. Тези тук наистина бяха широки.
Кали се намръщи при вида на черните му дрехи. Никога преди не беше виждала мъж облечен изцяло в черно, с изключение на онези, които служеха на църквата. А този мъж със сигурност не беше свещеник.
Качулката и плащът му бяха по-черни от катран и върху тях липсваха отличителни знаци. Много странно.
Опита се да направи крачка назад, но тясното пространство и Джейми, който стоеше на стъпалото зад нея, й попречиха.
Кали се почувства в капан от всички страни, притисната от мощното присъствие на рицаря, което сякаш проникваше до самата й същност. Това беше опасен, смъртоносен човек. Можеше да го усети с всеки инстинкт, който притежаваше.
Осмели се да погледне нагоре към загорелия му, силен врат, белязан с дълбок белег, след това към красивото му лице, за да надникне в очите на самия дявол. Тези среднощно черни очи горяха, изпълнени с интелигентност и устрем. Изгаряха я със зловеща светлина, която я накара да потрепери.
Кали преглътна.
Никога не беше срещала такъв мъж. Без съмнение притежаваше най-красивото лице и фигура, които бе виждала. Чертите му бяха изразени и изваяни, челюстта силна и съвършена, покрита с едва набола брада.
Косата му бе черна като дрехите и падаше свободно по раменете му, също като на шотландските й събратя. Когато се вгледа в него не видя почти никакви недостатъци върху лицето му, освен едва забележимия белег над лявата му вежда. Но онова, което я държеше в плен, бяха черните му очи. Тези смъртоносни очи, толкова тъмни, че не можеше да види зениците му и това я ужасяваше. Бяха студени и празни. И по-лошото — присвити към нея, изучавайки я с твърде голям интерес.
Спомни си, че е облечена като прислужница и че мъжът пред нея очевидно е лорд, затова реши, че бързото отстъпление е най-добрият изход. Поклони се на мъжа, сграбчи ръката на Джейми, затича се надолу по последните останали стъпала и излезе през вратата.
Син се намръщи при рязкото трясване на вратата. Имаше нещо много странно в случилото се преди малко. Но нямаше общо със силното, неочаквано желание, което го връхлетя в момента, когато тези зелени очи срещнаха погледа му.