Оброк [calibre 0.9.23]

— Усмивка, братлета! — нареждам и включвам камерата.

Тримата срещу мен се прегръщат през раменете и се ухилват кретенски. Докато ги държа на мушката на обектива, отбелязвам любопитни неща. Под пуловера си Антон носи защитна жилетка, а двата патлака на хълбоците не се и опитва да прикрие. Дясната ръка на Андрей е облечена в метална боксова ръкавица с остри шипчета върху кокалчетата — веднага разпознавам среброто и съм сигурна, че не я носи за украшение. Едното бедро на Атанас е пристегнато с ластичен ремък. Залагам камерата си, че на ремъка се крепи оръжие.

Завъртам обектива надясно — в уютния полумрак блесват две зловещо многозъби усмивки. На ушите на Ангел висят мънички обици. Сребърни, разбира се, вероятно изпитва постоянна болка. Съвсем различно украшение носи Апостол — върху бялата му пелерина сияе накит, по-голям от длан, окачен на масивна сребърна верига: причудлива стилизация на кръст или меч, без значение, долната му част е опасно заострена... С кого се каните да воювате, мили братчета?

— То не се знае — отсича остро Антон, разбирам, че неволно съм задала въпроса гласно.

— Ти си по инфото, Бенджи — надвесва се над мен Атанас. — Какво знаеш за другите дузини?

— Нищо — признавам си. — Не знам дали въобще има други. А и не ми е трябвало да знам.

— Аз проверих — казва Антон. — Майка е нямала сестри, останалите единайсет от майкината Дузина са мъжкари. За нейната майка обаче не знам нищо.

— Ти не мислиш ли вече за чифтосване, Бенджи? — пита Андрей и по свенливата му усмивка отгатвам, че се кани да ми предложи услугите си.

— То, ако е въпрос, и в нашето стадо си имаме мърша. Закакво да се притесняваме от другите глутници? — продължава Антон и поглежда враждебно назад.

Точно зад нас се носят плавно на въздушните си възглавници две малки елегантни машини. Едната е свръхлекият едноместен бегач на Аспарух Бесния. Другата е истинско произведение на изкуството от метал и стъкло, при това достатъчно мощна, за да се състезава с бегача. Откъде наркоман и пройдоха като Аврам има кредит за такова бижу?

Двете почти едновременно дават сигнал за изпреварване и веднага след това усещам рязко ускорение на нашата машина.

— Не ставай глупав, пусни ги! — извиква Асен, лицето му се изопва от напрежение.

— Не се страхувай, пилоте, няма да литнем — сопва се Александър и задава на автокомпютъра максимална скорост.

Разгъвам на коленете си изстиващия пакет. Голямо парче изпържено месо между натъркани с миризливи подправки листа от зеле. Неясно защо стомахът ми се свива.