Триптих за лампата [calibre 0.9.23]

Насладих се на тези години. Пътувах по море, видях земите на митичния шах Саладдин, пояздих из красиви страни, пирувах на царски трапези, а веселбата носеше гръмкото име „поход под знака и в прослава на Кръста господен“. Водач беше храбрият ми чичо Андреаш ІІ Унгарски и това ми отреждаше почетно място в устройваните забави. Възползвах се, и още как! Най-лошото, което помрачи тези четири блажени години, бе краткотрайна морска болест, едри колкото врабчета божигробски комари и драскотина от мечи нокти, получена по време на лов. Видях и опитах от всичко. Готов съм да се преобразя в шишкав и благочестив земевладелец.

Бертиният баща настоя да направим сватбата тук, в замъка Дуб, вместо в просторната му, ухаеща на препечен хляб лятна вила, от другата страна на реката. Заплашително разкривените, зеленясали стени в древния дом на Милохневи извикват у него задушаващи пристъпи на възхищение. Решил съм да му предложа размяна. Дори кратък престой в Дуб ще разяде дробовете и костите му и ще ускори моето пълноправно забогатяване — замъкът ми дължи поне тази услуга.

Няколко дни аз и моят единствен слуга Куция Иржи плевихме пророслите между гладките камъни буренаци, за да придадем не толкова окаян вид на двора и крепостната стена. Дори изловихме повечето змиорки в рова и смазахме веригите на подвижния мост, а над портите увесихме току-що изпрано знаме с родовия ми герб. Разбира се, цялата нощ преди сватбата валя из ведро и днес краката на гостите ми жвакаха хорово в тинята под наредените в правоъгълник маси. Слава богу, поне небето е чисто. Иначе всички благородници на околията щяха да се уверят, че трапезарията на замъка ми е по-кална и мокра от двора.

В подножието на замъка празникът бе в разгара си. Селяните седяха около бъчвите с пиво, направо върху влажната трева. И пивото, и каруците с наденички, и ореховите пити, всичко за угощението, освен желираните змиорки, бе дар от бащата на младоженката. Напомних си, че за последен път търпя унижението друг да плаща разноските ми, и ми стана по-леко. Повдигнах чашата си и се усмихнах на кльощавия отец Урбан, без да давам ухо за страховитото мляскане на Берта.

През четирите години Берта се е променила доста: снагата й се е удвоила, гушите й са се утроили, а лицето й е украсено от гъсти и лъскави мустаци. Сега тя е напълно способна да оцени какво си купува — очичките й ме следят постоянно, мустаците й помръдват закачливо, миглите й старателно пърхат, за да затвърдят властта й над мене. Сред камарите бледосиня коприна и тюл приличаше на скрит в пухкаво облаче тлъст лешояд. Венецът й от рози бе леко килнат, под него като белезникави коренчета стърчаха кичури от безцветната й коса. Между диплите на шията й боязливо блещукаха множество дребни перли. От време на време тя несъзнателно ги докосваше и част от мъничетата вече се давеха в пуешка мас.