Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
— Е, какво? — попита той, като го видя.
Господин Дьо Малзерб не посмя да отговори. Но затворникът можа да види по смазаното му лице, че всичко е свършено.
— Смърт! — каза Луи. — Сигурен бях.
Тогава разтвори обятия и притисна обления в сълзи господин Дьо Малзерб до гърдите си.
После каза:
— Господин Дьо Малзерб, от два дни съм зает да мисля дали по време на моето царуване съм могъл да заслужа и най-малкия упрек от моите поданици. Е, добре, заклевам се пред вас с цялата искреност на сърцето си, като човек, който ще застане пред Бога, че винаги съм търсел доброто на моя народ и не съм му пожелавал нито веднъж обратното.
Всичко това ставаше пред Клери, който плачеше с горещи сълзи. Кралят изпита състрадание към тази мъка — той отведе господин Дьо Малзерб в кабинета си и се затвори с него там почти за час. После излезе, прегърна още веднъж защитника си и го помоли да дойде пак вечерта.
— Този добър старец много ме развълнува — каза той на Клери, влизайки в стаята си. — Но какво ви е?
Този въпрос беше предизвикан от треперенето, обхванало Клери, откак господин Дьо Малзерб, когото беше приел в преддверието, му беше казал, че кралят е осъден на смърт.
Тогава Клери, за да се измъкне, доколкото е възможно от състоянието, в което беше изпаднал, приготви всичко необходимо на краля за бръснене.
Луи XVI сам си направи сапунената пяна и Клери застана прав пред него с легена в ръце.
Изведнъж по лицето на краля премина силна бледност. Устните и ушите му побеляха. Клери, страхувайки се да не му е зле, остави легена и се приготви да го подхване. Но кралят, от своя страна, го хвана за ръцете и му каза:
— Хайде, хайде, смелост!
И се обръсна спокойно.
Към два часа изпълнителният съвет дойде, за да оповести присъдата на затворника.
Начело бяха Гарат, министърът на правосъдието, Лебрюн, министърът на външните работи, Грувел, секретар на съвета, председателят и генералният синдик на департамента, кметът и прокурорът на Комуната, председателят и общественият обвинител на углавния трибунал.
Сантер предшестваше всички.
— Съобщете за изпълнителния съвет — каза той на Клери.
Клери се приготви да се подчини, но кралят, който беше чул силния шум, му спести труда. Вратата се отвори и той се появи в коридора.
Тогава Гарат, с шапка на главата, взе думата и каза:
— Луи, Националният конвент натовари временния изпълнителен съвет да ви оповести декретите от 15, 16, 17, 18 и 20 януари. Секретарят на съвета ще ви ги прочете.
След което Грувел разгъна документа и прочете с треперещ глас:
ЧЛЕН ПЪРВИ. Националният конвент обявява Луи Капе, последен крал на французите, за виновен в заговор срещу свободата на нацията и в покушение срещу общата сигурност на държавата.
ЧЛЕН ВТОРИ. Националният конвент постанови, че Луи Капе се наказва със смъртно наказание.
ЧЛЕН ТРЕТИ. Националният конвент обявява за нищожен акта на Луи Капе, донесен пред съда от защитниците му и определен като жалба към нацията против присъдата, издадена срещу него от Националния конвент.
ЧЛЕН ЧЕТВЪРТИ. Временният изпълнителен съвет да оповести настоящия декрет още същия ден на Луи Капе и да вземе необходимите полицейски мерки за сигурност, за да осигури екзекуцията в двайсет и четири часа, смятано от часа на оповестяване, и да докладва за всичко на Националния конвент незабавно, след като бъде изпълнено.
По време на това четене лицето на краля остана съвършено спокойно и изрази само две съвсем различни чувства: при думите, „виновен в заговор“, една презрителна усмивка премина по устните му, а при тези: „се наказва със смъртно наказание“, един поглед, който сякаш поставяше осъдения в общение с Бога, се отправи към небето.
След като четенето завърши, кралят направи една крачка към Грувел, взе декрета от ръцете му, сгъна го, постави го в чантата си и извади един друг документ, който подаде на министър Гарат и му каза:
— Господин министър на правосъдието, моля ви да предадете незабавно това писмо на Националния конвент.
И понеже изглеждаше, че министърът се колебае, кралят каза:
— Ще ви го прочета.
И той прочете следното писмо с глас, който контрастираше с този на Грувел:
Искам отсрочка от три дни, за да се подготвя да се явя пред Бога. За това искам разрешение да се виждам свободно с лице, което ще посоча на комисарите на Комуната, и нека това лице бъде предпазено от всякакъв страх и безпокойство поради действието на милосърдие, което ще изпълни спрямо мен.
Искам да бъда освободен от постоянния надзор, който общият съвет установи от няколко дни насам.