![Докато убивам, се надявам [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/5/dokato-ubivam-se-nadyavam-bg-download.jpg)
Докато убивам, се надявам [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Алекс Делауер #4
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Нели Ифандиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Докато убивам, се надявам [bg]». Краткое содержание книги:
— Ами лекарят?
— Той беше истински лекар. И филмът е автентичен — истината е почти съкрушителна, нали? Това е оригиналът — единственият останал днес.
— Откъде го намерихте?
Поклати отрицателно глава.
— Търговска тайна, докторе. Достатъчно е да ви съобщя, че го имам от дълго време и ми е струвал бала пари. Бих могъл да направя копия и да си върна всички първоначални инвестиции заедно с печалбата, но това би открехнало вратата за поток от множество копия и историческата стойност на оригинала би се разводнила. Освен това отказах да нарушавам принципите си.
— Как се казваше лекарят?
— Не знам.
Лъжа. Фанатик и воайор какъвто си беше, той не би имал и миг покой, преди да открие и най-малката подробност за своето съкровище.
Казах на глас:
— Филмът бе част от план за изнудване, нали? Лекарят бе жертвата.
— Абсурд!
— И после какво стана? Той не е знаел, че го снимат.
— Това е обичайна шега в Холивуд. Старият Ерол Флин копаеше дупчици в стената на баните си, използваше скрита камера, за да снима тайничко приятелките си.
— Гнусно — промърмори Лари.
Лицето на Гордън потъмня.
— Съжалявам, че се чувствате по този начин, доктор Дашоф. Всичко бе на шега.
Лари не отвърна.
— Няма значение — каза Гордън, докато вървеше към вратата на салона и я остави отворена. — Сигурен съм, господа, че трябва да се върнете при пациентите си.
Той ни преведе през тъмната стая до асансьора.
— Какво стана с Линда Лание? — попитах аз.
— Кой знае? — отсече той и започна да дърдори нещо за отношението между интелектуалните стандарти и еротиката. Лекцията продължи, докато не напуснахме дома.
14
— Никога не съм го виждал такъв — каза Лари, когато вървяхме обратно по алеята.
— Ценностната му система е подложена на атака. Харесва му да мисли за хобито си като за нещо благовъзпитано — например колекциониране на пощенски марки. Но никой не използва марките за шантаж.
Той поклати глава.
— Достатъчно странно бе да се наблюдава Шарън, но вторият филм бе нещо различно — наистина сатанинско. Онзи нещастник, целият превит, докато правеше кинематографичния си дебют.
Още едно тръсване с глава.
— Изнудване. Гадост! Но това става все по-любопитно, Д. И за да направя нещата още по-неприятни, тази сутрин ми се обади стар приятел. Момче, което двамата с Бренда познавахме от колежа. Също психиатър. Има огромна клиентела във Финикс. Понатиснал секретарката си, тя му се опряла. Той пък да вземе да сподели с жена си и тя го изритала, започнала да разказва лоши новини за него из целия град, съсипала кариерата му. Преди няколко дни се върнал вкъщи, застрелял я в главата, а после си пръснал мозъка. Това говори достатъчно за нашата професия, нали? Знаем как да правим тестове, да пишем дисертации, да се дипломираме. Един друг се проверяваме, подновяваме си лицензите. Но никой не се изследва за психопатология.
— Може би психоаналитиците си знаят най-добре работата — отвърнах аз. — Карат техните кандидати да преминават през дългосрочни анализи, преди да им разрешат да практикуват.
— Стига бе, Д. Помисли за всичките психоаналитици, които са пълни откачалки. А и ние имаме усъвършенстващи терапии. Някой може да бъде лекуван съвършено и пак да си остане гнило човешко същество. Кой знае, може би ние сме съмнителни още от самото начало. Току-що прочетох онази статия, изследване семейната история на психолози и психиатри. Цяла плеяда от нас имат депресирани майки.
— И аз също я прочетох.
— Наистина ми хареса. А на теб?
Кимнах в знак на съгласие.
— Виждаш ли, така става. Като деца сме били длъжни да се грижим за майчиците си, затова сме се научили да бъдем хипервъзрастни. После, когато пораснахме, започнахме да се оглеждаме за някой друг депресант, за когото да се грижим. Това само по себе си не е чак толкова лошо, но ако вече сме успели да се справим със собствените си проблеми. Но, ако не сме… Не, отговорът не е толкова лесен. Отговорността е за сметка на купувача.
Изпратих го до комбито.
— Лари, филмът на Шарън би ли могъл да има нещо общо с изследването на Круз?