![Първородните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/3/prvorodnite-bg-download.jpg)
Първородните [bg]
- Автор: Бакстер Стивен М., Кларк Артур Чарльз
- Серия: Една одисея във времето #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-970-0
- Переводчик: Юлиан Стойнов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Първородните [bg]». Краткое содержание книги:
— В наши дни ние сме същества, обитаващи океана и сушата — обясни майка й. — Но след като не можем да достигаме сушата…
— Последствията са ясни — продължи баща й. — Има само едно възможно решение.
За разлика от хората, расата на Очевидец така и не бе успяла да разработи собствена космическа програма. Нямаше никакъв начин да се борят с тази катастрофа като хората, които бяха построили щит срещу Слънчевата буря. Очакваше ги ужасът на измирането.
Но те не бяха готови да го приемат.
— Вместо това намалихме драстично раждаемостта — обясни майката на Очевидец.
Поколенията от расата на Очевидец живееха много по-кратко от тези на хората. Така с течение на времето числеността им намалявала неумолимо и когато се родила Очевидец, били останали само десетина екземпляра в един свят, където някога плували милиони.
— Вече разбираш защо го направихме — продължи майка й. — Несъществуващите деца не могат да страдат. Не е чак толкова лошо, нали? — добави тя с отчаяние. — Защото за известно време все пак ни бе разрешено да имаме деца — по едно на двама родители. Така не се лишавахме от обич.
— Но в последното поколение… — подсказа баща й.
— В последното поколение едничкото дете съм аз — досети се Очевидец.
Тя беше последното родено дете. Възлагаха й особено важна задача.
— Звездите са неразумни чудовища — продължи баща й. — На нашите астрономи им беше необходимо много време, за да разгадаят причудливите вътрешни механизми, които карат слънцето ни да вдишва и издишва. Но в края на краищата те се справиха. Не беше трудно да разберат как са се зародили пулсациите. Но колкото и да проиграваха модела, не можеха да открият причината за тяхното спиране.
Родителите й я оставиха да обмисли последното изречение.
— Аха! — възкликна тя. — Значи е било преднамерено. Някой го е направил. — Изплаши се. — Но защо? Защо е необходимо да се прави толкова ужасно нещо?
— Не знаем — отвърна баща й. — Не можем дори да предположим. Но се опитахме да разберем. И тук опираме до твоята роля.
На много от островите били построени наблюдателни станции. Сложни системи от телескопи за оптична светлина, радиовълни, гравитационни детектори и всякакви други екзотични „уши“.
— Искаме да разберем кой го е направил — обясни огорчено баща й, — и защо. Ето защо се заехме да прослушваме всичко, което става в околния космос. Но времето ни приключва. Скоро ще останеш само ти…
— И аз съм Очевидецът.
Родителите й започнаха да я галят по корема и шестте крайника, както правеха, когато беше съвсем малка.
— Грижи се за машините — каза й баща й. — Слушай. И ни наблюдавай, последните от нас, докато изчезваме в мрака.
— Значи искате да страдам. — Очевидец се намуси. — Затова е всичко, нали? Ще съм последната от нашата раса, без надежда за продължение. Всички преди мен поне са имали тази утеха. Искате да стоварите върху мен цялото ужасяващо и непосилно отчаяние на неродените. Искате да се измъчвам, нали?
Майката на Очевидец беше объркана.
— О, дете мое, да можех да те отърва от тази тежест, щях да го сторя!
Но това нямаше никакво значение за Очевидец. Сърцето й се изпълни с омраза. До смъртта на родителите си тя ги наказа по единствения начин, който можеше — прогони ги.
И дойде денят, в който остана сама.
И тогава пристигна сигналът от Земята.
Аристотел, Талес и Атина, разумни бежанци от Земята, се научиха да разговарят с Очевидец. Узнаха и съдбата на нейната раса.
Пулсациите на Процион бяха отслабнали твърде отдавна, за да бъдат наблюдавани от земните астрономи. Но Аристотел и другите знаеха, че същият феномен е бил наблюдаван и при една по-известна звезда: Полярната звезда, Алфа Урса Минор — Малката мечка. През 1945 астрономите били смутени от неочакваната промяна в пулсациите й.
— Как го казва Шекспир? „Но аз съм като Полярната звезда, по неподвижност и по непроменливост…“ — почна Аристотел.
— Разкарай се с твоя Шекспир! — отбеляза Атина.
— Това е работа на Първородните. — Заключението на Талес беше очевидно за останалите, но същевременно и смразяващо. Тримата бяха първите умове от Земята, разбрали, че влиянието на Първородните се простира толкова надалече.
Аристотел заяви мрачно: