Мираж [bg]

Тала ми го преведе, преди да успея да отговоря, и аз кимнах.

Отправих се към покоите на вдовицата и спрях пред прага на двойната врата. Щеше да мине много време, преди да видя изображение на теслит отново, и исках да запомня добре очертанията им. Масиния била съпътствана от такава птица през по-голямата част от живота си — с корона от пера в наситено изумруденозелено. Някои смятаха, че Азул, теслитът, който й се беше явил в пустинята, и белегът, който тя носеше, са дар, който ги свързва неразривно. Не бях сигурна дали вярвам в това, но птицата безспорно беше вестител на промяната и мощта. А сега беше изличена.

— Мадам? — обади се прислужницата на ватийски с тежък акцент.

Кимнах и вратите се отвориха със стон.

Вдовицата Султана седеше на обичайния си, подобен на трон стол с лице, обърнато към отворения прозорец.

— Жалко е, че се налага да си тръгнеш, момиче — каза тя на кушаилски. — С удоволствие бих се разхождала отново по пътеките в градината с теб. Тези няколко следобеда не бяха достатъчни.

Наложих си да се усмихна и се наведох да я целуна по бузите и опакото на двете длани.

— Ако съм още жива — отвърнах също на кушаилски, — вероятно ще ме видите следващата година.

Тя изсумтя и махна с ръка.

— Една година е твърде дълго време за старица като мен.

Фурат влетя с бързи крачки в залата, все още в одеждите си за сън и с пусната коса, която се развяваше свободно зад нея.

— Мислех, че съм изпуснала заминаването ти.

Едва сварих да стана, преди тя да ме притегли към себе си в прегръдка. Отвърнах й, обзета от благодарност. Не бяхме прекарали много време заедно, но онова, което бях научила за нея, ми вдъхваше утеха и спокойствие. Тя беше добър съюзник — както тук, така и в Зияана. А сега се чувствах така, сякаш сме и посестрими в общата борба. Тя щеше да ме пази и защитава, както и аз нея.