Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » В огъня [bg]
В огъня [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

В огъня [bg]

Электронная книга - «В огъня [bg]». Краткое содержание книги:

Изабел Дуейн е спасена като по чудо от горящ склад във френския квартал на Ню Орлиънс. В останките обаче е намерен трупът на водещия кандидат-губернатор на Луизиана. Уликите сочат убийство, а Изабел е единственият свидетел. Случаят е поет от детектив Джей Ди Гембъл — същият богат и интелигентен креолец, който е разбил сърцето на Изабел преди десет години. Дори и да иска, тя не може да му каже истинската причина за присъствието си в склада в деня на пожара. Не може да му довери и каква е връзката между нея и кандидат-губернатора. Но ако иска да спаси живота си от убиеца, тя ще трябва да спечели доверието на Джей Ди, а това означава двамата да преразгледат чувствата си един към друг. „Убийствено напрежение и изгарящи страсти — комбинацията ще ви накара да прочетете книгата на един дъх.“
1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 98
Перейти на страницу:

— Ще ми трябва лодката ти.

Красивите очи на Хилер го погледнаха недоверчиво.

— Не знам, Джийн-Дел. Привързана съм към тази лодка повече отколкото към стария скрин на майка ми.

— Няма да допусна нищо да й се случи. Ще ни трябват малко провизии. — Той посочи към една от красивите яхти, закотвена на няколко мили надолу по крайбрежието, където имаше множество магазини. — Не ми се иска да оставям Сейбъл сама, а и е по-добре никой да не я вижда.

— Ами ти? — попита братовчедка й. — Хората на Кейн търсят и теб.

Той взе сламената шапка от главата й и я нахлупи на своята.

— Така по-добре ли е?

Хилер завъртя очи.

— Така си още по-голяма мишена.

— Няма проблем, Хил — обади се Сейбъл. — Той знае какво прави.

— Не ме карай да съжалявам, Джийн-Дел — въздъхна тя и му подаде ключовете. — И гледай да не ми загубиш шапката.

Той й помогна да слезе на кея и я дари с една от онези усмивки, от които сърцата замираха.

— Няма да се наложи, сладурче.

Като се отдалечиха от кея по дървената пътека и навлязоха в гората, Сейбъл забеляза, че някой редовно поддържа имота. Около дърветата бе обрасло, но храстите и цветята от двете страни на пътеката бяха спретнати.

— Приятелят ти има ли си градинар?

— Не, тя сама се грижи. — Той ги поведе по няколко стъпала, после по окосена малка ливада до симпатична къщичка с червен покрив.

Докато Сейбъл наблюдаваше как Джей Ди измъква ключ от една саксия на предната веранда, почувства, че братовчедка й я сръчка:

— Какво?

— Тя сама се грижи — повтори Хилер шепнешком и завъртя очи. — А и му оставя ключ. Това вече е върхът.

— Значи има приятел от женски род. — Сейбъл упорито се опитваше да не се поддава на тези мисли. — И партньорът му е жена. Може да е тя.

— Ченге с такава къща?

— Добре, тогава може да е семейна приятелка. — Джийн-Дел бе от богато семейство, явно общуваше с такива хора.

— Да, бе — изсумтя Хилер. — Обзалагам се, че тоя мъж е просто заобиколен от жени-приятелки на семейството.

Джей Ди ги покани в хижата, която бе красиво обзаведена с леки мебели от бял ратан в ненатрапчив морски стил. Комбинацията беше необикновена — едновременно мъжка и дамска, — но на Сейбъл й хареса. Той натисна един от ключовете за лампата и вентилаторът на тавана лениво се задвижи.

— Ето там са кухнята и килерът — обясни той и посочи една врата отляво. — Банята и спалнята са от другата страна.

Сейбъл подаде кошницата на братовчедка си.

— Би ли оставила това в кухнята, Хил? — Когато братовчедка й се отдалечи, тя кимна към езерото. — Значи се връщаш там.

— Да, връщам се.

Тя сведе поглед към красивия пъстър килим под краката си.

— Хилер ще те убие, ако избягаш с лодката й.

— Тогава ще бързам. — Той поглади бузата й с опакото на ръката си, после повдигна брадичката й и я целуна бързо и страстно. — Стой вътре, за да не си навлечеш неприятности.

Тя кимна и се опита да пренебрегне усещането за нещо неизбежно, докато го наблюдаваше как се отдалечава.

Корт се обади тук-там, прегледа някои случаи на компютъра си вкъщи, после се облече и отиде да си сипе кафе, преди да тръгне за работа. Майка му го изненада в кухнята и мило го принуди да остане за късна закуска с нея.

— Не успях да довърша закуската си, а и едва ли ще имам възможност да те видя пак — изчурулика Елизабет. — Надявам се, ще можеш да ми отделиш трийсетина минути, преди да тръгнеш на работа?

Очите й не се усмихват, помисли си Корт. Което означаваше проблеми.

— Изглеждаш притеснена.

— Просто съм гладна. — Тя го поведе към трапезарията.

Майка му не яде много, но доста приказва — все за плановете й за Черно-бялата гала вечер и колко било важно Корт да доведе с подходяща дама.

— Айван ще бъде със съпругата си, а Джей Ди ще доведе Морая. Не бихме искали да се появиш… — Тя направи кокетен жест.

— Притеснен от липсата на жена? — помогна й той.

— А така ли е? — смръщи вежди тя.

— Не.

— Добре. — Отново се залови да чопли превъзходния омлет на Мей. — Защото ако е така, знаеш, бих могла да говоря с някоя от приятелките на Морая.

— Не се притеснявай, майко. — Постара се да не прозвучи иронично: — Сигурен съм, че ще се справя и сам.

1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 98
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)