Отмъщението на Юда
- Автор: Макиойн Денис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отмъщението на Юда». Краткое содержание книги:
— Къде го е намерил Шаранский?
— В Държавната библиотека. Част е от голяма колекция. Виж какво, обещах да не разкривам подробности. Бих искал да удържа на думата си.
— Естествено. Но си сигурен, че това е откраднатият ръкопис?
— Да. Ти ли го открадна?
И двамата знаеха какво се подразбира във въпроса. Розевич бавно поклати глава.
— Не. Хенрик го е задигнал от хората, които те държаха в плен. Мисля, че познаваш Ирина Косенкова, жената, която те разпитваше. Не мога да разбера защо тя и съдружниците и са си направили труда да го откраднат. И не само това, ами са убили Шаранский и Волнухин, за да прикрият следите си.
Джек изопна тяло.
— Волнухин ли каза? Розевич кимна.
— Бил е намерен застрелян в апартамента си няколко дни след убийството на Шаранский. Предполагам, че ти си щял да бъдеш третата жертва. Защо е толкова важно това писмо?
Джек не отговори.
— Дали наистина са търсили това? — добави Розевич и извади голямо фотокопие от един корав кафяв плик. Същото, което бе показал на Джек в Съмърлон. Подаде му го. Джек го погледна. Грешеше. Това не беше репродукция или фотокопие, а снимката на самия ръкопис, която бе видял в Москва, в апартамента на Йосиф. Не примамката, която двамата бяха сложили в цилиндъра, а оригиналното писмо на Исус.
30.
— Не съм сигурен — промълви Джек, като отчаяно се опитваше да се овладее. — Спомням си, че… ти ми показа това фотокопие, когато бях в Съмърлон.
— Точно така — усмихна се Розевич. — Но ти си видял и оригинала. И то съвсем неотдавна. В руската Държавна библиотека, ако искаме да бъдем точни.
Джек сви рамене.
— Възможно е. Но там имаше толкова много ръкописи, че нямах време да ги прегледам подробно.
— Независимо от това ти си го видял. И аз не се съмнявам, че си прекарал много повече от няколко минути с него.
Полякът въздъхна.
— Моля те, Джек, няма смисъл да го увърташ. Опитвам се да ти помогна. Знам всичко за този ръкопис. Трябва да ми помогнеш, ако желаеш да отмъстиш за Йосиф Шаранский и семейството му и ако не искаш да откраднат ръкописа.
— Не разбирам откъде знаеш всичко за него, след като оригиналът е, както казваш, в Държавната библиотека в Москва. Освен ако, разбира се, не си бил там.
— Това не беше необходимо. Поддържам връзки с човек на име Григоревич. Мисля, че го познаваш. Директорът на отдела, в който работеше Шаранский.
Джек поклати глава.
— Само съм чувал за него. Йосиф спомена името му един-два пъти.
— А спомена ли, че е казал на Григоревич за откритието си? Шаранский е бил единственият човек, който е имал достъп до онази заключена стая и е знаел какво представлява ръкописът. Точно затова те е повикал в Москва. И предполагам, че документът е бил причината за прибързаното ти заминаване оттам. Шаранский е искал да изнесеш ръкописа от Русия и да го вземеш със себе си в Израел. Досещам се какви са били мотивите му. Но от пътническата ти чанта са откраднали не ръкописа, който той ти е дал. Или ти или Шаранский сте сложили там друг, не толкова важен ръкопис. Сигурен съм, че знаеш къде е оригиналът. Искам само да ми помогнеш да го намеря.
— А после? Розевич се намръщи.
— Защо питаш, за Бога? После ще направим онова, което планирахте с Шаранский. Ще проверим автентичността му, ще го сложим в най-безопасната и авторитетна научна библиотека и ще го направим обществено достояние. Може дори да основем специален институт за изучаването му. Под твое ръководство.
В началото Джек му повярва. Сетне погледна ръката, с която Розевич държеше изящната порцеланова чаша, и забеляза, че върхът на малкия му пръст липсва. Спомни си какво му бе казал Йосиф преди смъртта си. Зачуди се откъде Розевич или Хенрик са знаели, че откраднатият цилиндър беше в пътническата му чанта. Или отлично познаваха Ирина Косенкова и машинациите й, или самите те бяха взривили колата.
— Съжалявам — рече Джек, — но не мога да ти помогна. Йосиф е виновен, ако двата ръкописа са били разменени. Не мога да си представя защо го е направил. Но на мен не ми каза нищо.
Полякът видимо губеше търпение. Явно разговорът не протичаше така, както бе очаквал.
— Много глупаво от твоя страна, Джек. Мислех, че те познавам по-добре. Възхищавам се от лоялността ти, но не и от липсата на здрав разум у теб. Много добре знаеш за какво говоря. Помогнах ти, спасих ти живота. И въпреки това, макар да знаеш съдържанието на ръкописа и съзнаваш какви могат да бъдат последствията, ти не правиш нищо, за да бъдеш сигурен, че той е в добри ръце. Това е не само един изключително ценен документ, но и крайно опасен. Попадне ли в неподходящи ръце, той би причинил невъобразима беда. Както и обратното, ако е у някой нищо неподозиращ човек, той би бил изложен на голяма опасност. И в двата случая ти си длъжен да съобщиш това, която знаеш.