Омагьосаните
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Серия: medieval #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Големанова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Омагьосаните». Краткое содержание книги:
Тя познава само студенината на мъжете и едно предателство, толкова дълбоко, че е погубило нейната душа. Не вярва на никой мъж и говори само чрез тъжните песни на своята арфа. Такава е Ариана, против волята си омъжена за Саймън.
Двамата се женят, за да се възцари мир в спорните територии, но само сватбата не е достатъчна. Саймън трябва да разбуди страстта на Ариана, а тя — да спечели неговото доверие. Двамата трябва да се предадат на любовната магия… или да умрат.
— Провери ли раната й тази сутрин? — попита тя.
— Още не.
Тонът на Саймън бе рязък. Нямаше желание да обяснява, че не се решаваше да съблече отново жена си, още по-малко — да размазва лекия, тайнствен балсам по цялата й кожа, а между тях да има рози, лунна светлина, далечна буря и бавен, всепоглъщащ огън.
Той въздъхна дълбоко, като се опита да контролира жестоката реакция на тялото си.
Само сън, това е.
Заспал съм. И съм сънувал.
Мили Боже, моля се да мога да сънувам такива сънища, докато съм още буден!
И Ариана да сънува с мен!
Ругаейки мълчаливо, Саймън отиде до леглото и започна да я съблича. Когато цялата рокля и превръзката паднаха, той бързо пое въздух.
Аленият белег на раната бе завехнал и бе станал бледорозов. Нямаше дори следа от натъртване по нежната й кожа.
— Скоро ще се събуди — рече Касандра със задоволство. — Лечението е почти завършено.
— Почти ли? — попита Саймън. — А какво още има?
— Ще разберем, когато се събуди.
С този странен коментар Касандра се обърна и излезе от стаята.
В последвалата тишина до Саймън достигна воят на бурята, заглушавана от дебелите каменни стени. Той взе един буркан с лечебен балсам и седна на леглото до Ариана, както бе правил толкова много пъти, откакто бе ранена.
— Добре, че Мег и Доминик поеха за Блакторн преди няколко дни — рече Саймън, докато втриваше мехлема в избледнелия белег. — Въпреки силния си дух Мег щеше да пострада от пътуване до къщи в бурно време.
Саймън говореше на висок глас, което му бе станало навик през дългите дни, докато седеше до леглото на Ариана и чакаше да се възвърне здравият тен на лицето й. Беше открил, че гласът му има успокояващ ефект върху нея.
— Знаеш ли, липсва ми песента на малките златни звънчета на Мег и нейният смях.
От долния етаж прозвуча весел смях на мъж, разсмя се звънко и жена.
— Но затова пък се чува смехът на Дънкан и Амбър — рече Саймън. — Те не близват дори капка и въпреки това се смеят като млади момчета след първата кана вино.
Докато говореше, Саймън се обърна, за да изплакне превръзката в съда с вода, в който бяха натопени билки. Той изстиска аметистовия плат, тръсна го силно и усети, че е сух с изумление, което не бе намаляло през всичките дни, през които се бе грижил за Ариана.
— Изкусна материя, както би казал Дънкан.
Саймън погледна превръзката и сетне — бледия белег между ребрата на Ариана.
Гласът му бе тих и утешителен. Докато се грижеше преди за Доминик, той бе научил, че спокойният глас действа живително на болния.
Освен това той успокояваше и самия Саймън.
Първото нещо, което Ариана разбра, докато се пробуждаше бавно бе, че силни мъжки ръце я държат полуизправена. Докосването бе топло и нежно като материята, обвила ръцете й.
Ариана изведнъж усети, че това е сватбената й рокля. Разбра също така, че до гърдите й се докосва меката брада на Саймън и дъхът му.
През Ариана преминаха вълни на удоволствие. За миг тя се зачуди дали Саймън й е донесъл оздравителния огън на сънищата й.
Не, не може да бъде. Лудост е дори да си го помисля! Бях беззащитна. Бях в унес.
Зная много добре как мъжете се държат с беззащитни момичета.
Кошмарите ми го напомнят.
Мрачната мисъл пресуши сребристите усещания, които събудиха Ариана по начин, който не бе познавала. Освен веднъж, в обятията на Саймън, когато я бе целувал чувствено.
Аз го вкусих.
Или той ме вкуси?
Вкусихме ли един от друг?
Огънят се спусна от гърдите към бедрата на Ариана, като силно я сепна. Тя затвори очи объркана, като се чудеше какво й има.
Саймън внимаваше да не гледа към стройното й тяло, докато я обличаше. Той, разбира се, не гледаше към млечнобелите й гърди, чийто зърна се бяха превърнат в твърди и кадифени розови пъпки от случайното докосване на бузата му.
С мрачна бързина вдигна дългите ръкави и й ги надяна, след което започна за завързва предницата на Мъдрата й рокля. В момента, в който докосна ширитите, те сякаш се превърнаха от сребърни в живачни. Стана невъзможно да ги задържи, още по-малко да ги промуши през множеството малки избродирани дупчици, които започваха от бедрата на Ариана и стигаха до ямичката на шията й.
— Господи — изсъска Саймън към вързанките, — не ми се опъвайте сега. Трябва да покрия гърдите й.
Един от ширитите се изплъзна от ръката на Саймън, падна върху белия корем на Ариана и за миг тя се озова на черния триъгълник, който надзърташе през отвора на роклята. Преди Саймън да успее да го хване отново, ширитът се изплъзна като вода и изчезна между краката на Ариана.