Черният отмъстител

— Той не иска никого да вижда.

Въпреки това Джес почука.

— Аз съм, Алекс, Джесика! Елеонор се тревожи за теб. Свали резето и ме пусни да вляза. — Не получи отговор и погледна Ник. Слугата на Александър беше високо, грубовато, тъмнокосо момче. Сега я гледаше с подчертано високомерие.

— Искам да го видя — заяви упорито Джес.

— Той не приема посетители.

Джесика вече имаше готов пиперлия отговор, но само сви рамене и каза нахакано:

— Имате, надявам се, грижата той да се храни редовно.

После се върна в гостната. Там Елеонор й хвърли въпросителен поглед. Джес й отговори с поклащане на глава, после излезе от къщата.

Беше й неприятно тази подозрителна личност да й нарежда какво да прави. Заобиколи къщата и си проправи път през храсталаците и високата до коленете трева към прозорците на спалнята на Александър. Когато минаваше под прозореца на стария Монтгомъри, Сойер вдигна глава от книгата. Джесика преглътна, но старецът само спокойно я погледна, а тя се усмихна смутено и продължи. Той се наведе напред и я проследи внимателно как дебне под прозорците откъм задната страна на къщата, но не я извика при себе си, нито я попита защо се промъква така.

Когато се озова под прозорците на Александър Монтгомъри, видя с радост, че кепенците не са затворени. Вече беше сложила крак на перваза, когато някой я хвана за колана и я върна на земята. Обърна се и видя срещу себе си Николай Иванович.

— Госпожице Джесика — каза той и поклати глава. — Не съм очаквал подобно нещо от вас. Не се ли срамувате да наблюдавате тайно приятеля си в спалнята му.

Джес сви ръце в юмруци, но се обърна безмълвно и се запъти към фасадата на дома. Защо ли да се притеснява за Александър, та той само й усложнява живота. По негова вина Черния отмъстител се раздели с нея сърдит. Ако Александър не й беше натъпкал в главата празните си съмнения в ползата от Черния отмъстител, тя никога нямаше да се усъмни в него.

Усети как очите й пак се пълнят със сълзи, но побърза да ги преглътне. Сега Черния отмъстител може би я мрази, въпреки че й се беше признал в любов. О не, тя ще оправи всичко.

Избърса си няколко пъти носа, после изтича до пещерата на брега. Госпожа Уентуърт й поръча петнайсет кила миди, защото трябваше да храни адмирала и офицерите му. Като се сети за снобизма на госпожа Уентуърт, Джес се усмихна. Сега тази изтънчена дама, която я гледаше отвисоко, беше принудена да стои лично до кухненската печка. От семейство Уентуърт се очакваше не само да подслони в дома си английските офицери, но и да ги храни безплатно. Сега богатството му потъваше в стомасите на униформените гости.

— Да ти е за поука — усмихна се Джес и се залови да забива енергично острата лопатка, с която ловеше миди.