За Япония — като за Япония
- Автор: Семов Марко
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За Япония — като за Япония». Краткое содержание книги:
Но Хага сан е оптимист. Той вярва в своята нова методика на „форсирано раздвижване“ — казва ми, че резултатите му са много добри и хуманният и икономически ефект е много голям. Като бивш спортист, Хага сан е организатор и на международни състезания по различни видове спорт за болни, които вече за работа не стават.
— Тези състезания — казва той, — осмислят съществуването им…
Това което върши Хага сан е много интересно, то е великолепно, но кой дава пари тези болни да пътуват, да играят? Става ясно, че що се отнася до японския отбор, той е на издръжката на Хага сан. Като собственик на болница Хага сан би трябвало, както се изразява колегата, да е червив от пари. И аз вярвам, че е така, макар че Хага сан с нищо не го показва. А другите — викам, хилядите, милионите, които не са твои пациенти, на тях кой им плаща да спортуват…
— Това е проблем — казва той, — но аз вярвам, че и другаде по света има хора, които ще подкрепят финансово такава идея. Вие в социалистическите страни как гледате на него?
Мълча известно време и давам донейде си неясен отговор. Ние в социалистическите страни честно казано никога не сме били чак такива хуманисти, а не зная как гледаме на такава идея, а не искам да разваля още отсега вечерта с едно евтино пропагандно клише, което веднага мога да му предложа… Хага сан ми е интересен такъв, какъвто е — приказлив, любезен, мислещ, и аз искам още да говоря с него…
— Предполагам — отвръщам му, — че у нас не е трудно да се намерят фондове за такава идея. Имаме десетки обществени организации, държавни спортни дружества, имаме и такива, които не са от най-бедните. А че — викам — има и друго, Хага сан, самите болни у нас си имат пенсии, които не винаги са малки… Така че — викам — идеята ти става…
… Моментът е подходящ да се поинтересувам тия негови пациенти все така скъпо ли плащат в болницата му и най-важното — откъде вземат пари за лечението си. И което е още по-важно, след като не стават всичките отново за конвейера, кой им плаща да са живи…
— О, йе — повишава глас Хага сан. — диз ис а биг проблем!4 Моите пациенти са все богати хора — той е искрен, — но аз приемам и бедни, макар че напливът е голям, а леглата в болницата са само двеста…
Пациентите иа Хага сан са наистина нещастни хора. Предприятията и фирмите им дават според случая, и най-важното според стажа — една, две или три заплати. И толкова! С тях ако искаш — отиди при Хага сан, дано неговата методика те хване и ти си стъпиш на краката. Ако ли не, влачи крак и живей с онова, което може би си успял да спестиш…
— Ами ако спестеното бързо свърши — питам Хага сан, — нали спестените пари най-лесно свършват?…
Хага сан клати глава. Той не избягва неудобния въпрос и като лекар, и като човек е угнетен от него. Угнетен е, защото той по-добре от мене знае, че оттам нататък става онова, което държи Япония в графата на самоубийствата на едно от първите места в света…
Така че Хага сан е не само лекар на тялото, той се опитва да е лекар и на душата, а даже нещо и като лекар, който да компенсира недостатъците на обществото. Не вярвам да му стигнат парите на Хага сан, колкото и много да са. Все пак, не е собственик на „Мицун“, нито на „Мицубиши“ нито на „Тойота“, нито на „Хонда“… а на една все пак малка, макар и изключително полезна и нужна клиника. А срещу него е цяла Япония, и цял свят. Но такива като Хага сан връщат куража на човека, връщат вярата му, че и съвременният свят има своите резервни играчи, своите морални запаси, че тук или там се появяват светила, които пръскат чиста светлина около себе си. И ние разбираме, че тая земя е все още жива, че все още има надежда, че все още има от ония човеци, които толкова отдавна ги търси Диоген…
4
Това е голям проблем (англ.).