Отрова

Беше много късно през нощта, когато Тони влезе в апартамента на дъщеря си в Сан Франциско. Чудеше се дали някой знаеше, че има ключ от жилището през всичките тези години.

Носеше със себе си бутилка вино, избрана от личната му изба. Една бутилка „Барало“ щеше да придаде на нещата цивилизован оттенък. Думата изнудване не беше от неговия речник. Пък и никога нямаше да бъде спомената. Тук щеше да се проведе делови разговор. Тони отвори бутилката в кухнята и остави виното да подиша, докато вземе две чаши. Ядоса се, че няма пресни плодове в хладилника, но реши да ги замести със сирене „Бри“.

Дори в три часа сутринта традициите трябва да бъдат спазвани.

Беше доволен от себе си, че определи срещата толкова късно. Трябваше му време да сложи Рене да спи. Тя остана будна повече от час, след като се прибраха обратно в апартамента, говорейки за Джиамбели, за тяхното отношение към него, за неговото бъдеще във фирмата. И за пари, разбира се.

Парите бяха основната й тема.

Но той не можеше да я обвинява за това.

Животът, който водеха, изискваше много пари. За разлика от Пилар, Рене не беше сложила на масата зестра от неограничени капитали. И, за разлика от Пилар, Рене преминаваше през парите като парен валяк и ги пилееше така, сякаш ако в джоба й останеха малко стотинки, щяха да я опарят.

Няма значение, мислеше си Тони, докато нареждаше бисквити до сиренето. След малко щеше много бързо да увеличи паричните си ресурси.

Джиамбели имаха намерение да се освободят от него. Да го прогонят. Беше сигурен в това. Нито Пилар, нито Софи щяха да застанат на негова страна или да се застъпят за него. Знаеше какво щеше да стане, но предпочете да не обръща внимание и да се надява, че ще му се размине. Или по-скоро, даде си сметка Тони, сам позволи на Рене да го заклещи в ъгъла.