Пилето

Хукваме и тогава откривам, че не мога да дишам правилно. Поема ли по-дълбоко въздух, задавям се и дъхът ми секва. Пред очите ми заиграват кръгове и червени точки. Ще ми се да спрем и да починем малко. Не ми е много студено, но съм уморен и не ми стига въздух. Спирам и сядам на леда. Ал се връща, а аз дори не съм в състояние да му кажа нещо. Не мога да дишам. А ушите ми сякаш са натъпкани със сняг.

Ал ме вдига и ме мята на гръб. Аз нямам сили да се противя. Ал тича по средата на речното корито. Но не много бързо, понеже е хлъзгаво. По едно време ме остави на леда и хвърли обувките с кънките под едно дърво. Повече не помня.