Името на розата [Il nome della rosa - bg]
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Иванов
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Името на розата [Il nome della rosa - bg]». Краткое содержание книги:
— Те са били езичници — възрази Хорхе. — Уставът казва: „Scurrilitates vero vel verba otiosa et risum moventia aeterna clausura in omnibus locis damnamus, et ad talia eloquia discipulum aperire os non permittimus.“97
— Но след като словото Христово възтържествува по земята, Синесий от Кирена98 заяви, че Бог е съумял да съчетае хармонично комичното и трагичното, а Елий Спарциан99 казва за император Адриан, човек с възвишени нрави и природно християнска душа, че е съумял да съчетае мигове на веселие с мигове на сериозност. И накрай Авзоний100 препоръчва да се дозират умерено и сериозното, и веселото.
— Но Павлин Нолански101 и Климент Александрийски102 ни предупреждават да се пазим от подобни глупости, а Сулпиций Север103 казва, че никога никой не бил виждал свети Мартин нито обзет от гняв, нито да се смее.
— Но той припомня няколко остроумни отговора на светията — възрази Уилям.
— Те са били остроумни и мъдри, но не и смешни. Свети Ефрем104 е написал една паренеза против смеха на монасите, а в „De habitu et conversatione monachorum“105 се препоръчва да се избягват непристойните изрази, сякаш става дума за змийска отрова!
— Но Хилдеберт е казал: „Admitenda tibi joca sunt post seria quaedam, sed tamen et dignis ipsa gerenda modis.“106 Джон от Солсбъри107 разрешава сдържано веселие. И накрая, нека припомним Еклисиаста, откъдето цитирахте пасажа, отнасящ се за вашия устав, и където е казано, че смехът е присъщ на глупеца; но и там се допуска мълчаливият смях, присъщ на ведрата душа.
— Душата е ведра само когато съзерцава истината и се наслаждава от извършеното добро дело, а човек не се смее на истината и доброто. Затова Христос не се е смял. Смехът е източник на съмнения.
— Но понякога да се съмняваш е правилно.
— Не виждам защо. Когато човек изпитва съмнения, трябва да се обърне към някой авторитет, към някой свещеник или учен, така всяка причина за съмнение ще изчезне. Струва ми се, че сте натъпкан със съмнителни учения, като тия на парижките логици. Но свети Бернар се справи много добре със скопения Абелар108, който искаше да подчини всички проблеми на студената и безжизнена преценка на разум, неосветен от светите писания, и да отсъди „така е“ и „не е така“. Разбира се, който приеме тези крайно опасни схващания, ще цени и поведението на глупака, който се смее на това, за което трябва да се знае само единствената истина, казана веднъж завинаги. Като се смее, глупакът всъщност казва: „Бог не съществува.“
— Достопочтени Хорхе, мисля, че е несправедливо да наричате Абелар скопен, защото знаете, че той изпадна в това достойно за съжаление положение поради злобата на други хора…
— Заради греховете си. За сляпата си вяра в човешкия разум. Така вярата на простолюдието бе подложена на присмех, Божите тайнства бяха изпразнени от съдържание (или пък се опитаха да го сторят и тези, които се опитаха, бяха глупци), въпроси, отнасящи се до най-възвишени дела, бяха разглеждани най-безочливо, а отците, които смятаха, че тези въпроси е по-добре да бъдат премълчавани, отколкото решавани, бяха подложени на присмех.
— Не съм съгласен, достопочтени Хорхе. Бог иска ние да използваме нашия разум за много неясни въпроси, по които Светото писание ни дава пълна свобода да вземаме решение. А когато някой ви предлага да повярвате на определено съждение, вие първо трябва да размислите дали то е приемливо, защото нашият разум е дело Божие и което се харесва на нашия разум, не може да не се харесва и на Божия разум, за който знаем само това, до което стигаме благодарение на нашите разсъждения, по аналогия и често по пътя на отрицанието. Така че понякога и смехът може да бъде подходящо средство за подронване мнимия авторитет на някаква абсурдна мисъл, която бива отхвърлена от разума. Често пъти смехът е средство за объркване на злонамерените и за изтъкване на тяхната глупост. Разказват, че езичниците потопили свети Мавър109 във вряла вода, а той се оплакал, че водата била много студена; тогава владетелят езичник от глупост потопил пръст във водата, за да провери, и се изгорил. Чудесна проява на светеца мъченик, който осмял враговете на вярата. Хорхе се ухили.
— И в приказките на проповедниците се срещат много глупости. Потопеният във вряла вода светия страда заради Христос и сдържа виковете си, а не крои детски шеги на езичниците!
97
„Ние обаче на всички места осъждаме шегобийството, та дори и свободните разговори и вечно предизвикващите смях; при такива разговори не позволяваме на ученика и уста да отвори.“
98
Синесий от Кирена (Ш-ГУ в.) — християнски учен с висока елинистическа образованост, родом от Кирена, Северна Африка (в днешна Либия).
99
Елий Спарциан — един от авторите на латинския ръкопис върху историята на римските императори от Адриан (117–138) до Кар, Карин и Нумериан (282–285).
100
Авзоний (IV в.) — преподавател по граматика и реторика, учител на император Грациан. Запазени са негови стихотворения и писма до ученика му Павлин Нолански.
101
Павлин Нолански (352–431) — епископ на град Нола, бележит християнски поет, ученик на поета Авзоний. Запазени са и писма от него да Августин, Сулпиций Север и др.
102
Климент Александрийски (II-Ш в.) — виден християнски писател, основал своя школа в Александрия, Египет.
103
Сулпиций Север (360–420) — християнски писател на Юлска Галия, съвременник на Павлин Нолански и Мартин Туронски; написва житието на последния при обявяването му за светец.
104
Свети Ефрем — сирийски християнски поет и църковен писател от IV в., известен с прозвището Сириец.
105
„За поведението и общуването на монасите“.
106
„На тебе могат да ти се позволяват шеги само след някои сериозни неща, но все пак те трябва да се провеждат по достоен начин.“ Хилдеберт (1056–1134) — изтъкнат френски епископ, известен със социалната си ангажираност и грижите си за образованието на поверените му хора.
107
Джон от Солсбъри (XII в.) — английски философ, ученик на Абелар, плодовит писател. Смята се за първия средновековен познавач на Аристотел.
108
Пиер Абелар (1079–1142) — френски философ, богослов и поет. Рационалистически насоченото му учение било осъдено от католическата църква. В резултат на трагичната си любов към девойката Елоиза се самоскопил.
109
Свети Мавър (IV в.) — християнски мъченик, пострадал в Рим.