Пътуване извън тялото: безкрайно пътуване
- Автор: Монро Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Хайтова-Ифандиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване извън тялото: безкрайно пътуване». Краткое содержание книги:
… Отвори повече фазата, бавно… да, кръгът на Абитуриентите9, ето тук… дали да спра?… не, премини, излей от него, по-далече, по-далече… пластове светлина, светлини от човешка енергия, килим от тях, безкраен и във всякакви размери… пластове от Аз-Там… как ли съм го пропуснал преди? Сега вече разбирам потока навън и навътре… моят е там, но аз трябва да стоя на следата… вътрешният поток ги връща обратно. И този друг неподвижен външен поток… милиони и милиони… вграждането на групи от личности в единствен новороден човек в Системата за Живот на Земята, отвори малко настройката на фазата, бавно… съзнателно разделяне… нищо, освен М-поле… познавам толкова добре това място… мястото на срещата с моя ИНСПЕС… с мен… толкова много пъти, а аз научих твърде много… сега вече нищо повече… само тъмнина… движи се, продължавай…
… Приближава се фигура, човешка, с форма на човек, поздравява ме с вълна… отшумява, след като се настройвам бавно… сега преминавам през влиянието на човешката мисъл… бил съм тук преди, но никога не съм харесвал това… беше самотно тогава, но никаква самота повече…
… Внезапно налягане от всичките ми страни, обвива ме… отпускане, не се бори, не се съпротивлявай… никакъв страх… учудване… усещане за меко, нежно проникване на енергия във всяка моя част… любознателно, питащо, интелигентно… нека попитам… кой?… енергията спира движението си… използва несловесна… прави ментално очертание навън, гъвкаво…
… Очертанието се изправя, става стегнато… има картина — две слънца-близнаци, планета, която се движи по орбита, светещи искрици, които се движат навън и навътре от планетата… едната пътува-надолу по линията дотук… напрежението, което ме държи, се затваря… друга картина на две ръце, протегнати за поздрав…
… Изпраща въпрос… опитва се да прочете отговора…
… Неуморим и отегчен, научих всичко, което трябваше да се научи на планетата й започнах да проучвам навън. Имах материална форма на моята домашна планета — като риба — не, като делфин… делфин…
… Светкавица ох горещо приятелство и после нищо. Той прочете моята любов към делфините, а харесването привлича харесване… но откъде е той… той…?
Върти бавно настройването на фазата… трябва да приближавам скоро към КТ-95, но не за да спирам… моето първо детство…
… Внезапна ярка светлина, синя… и глас в главата ми…
— Обърни се!
— Това заповед ли е или молба?
— И двете. Обърни се! Върни се!
… Не мога да го прочета, но ако то може да ме чете, аз трябва да мога да… не, то няма разум… автоматично… нематериално, само енергия… устройство… може да е опасно… нека изпратя… не мога да се върна обратно, принадлежа тук…
— Идентифицирай!
… Картина, помня КТ-95… оцветените облаци, музиката, игрите… Синята светлина премигна. Отиде си. Куче-пазач? Кой го е поставил на пост? Сега това е познато… светкавица на моя първоначален дом. КТ-95 го наричах, но това не е истинското му име… само спомен… преминавай, без да се оглеждаш назад…
… Светкавици светлина далече и от двете ми страни… далече ли съм отишъл? Отпред тъмнина… Трябва ли да спра и обмисля? Може да е безрезултатно… повече светлини… една точно отпред… внимателно… намали…
— Е, добре. Значи се върна, за да се присъединиш към мен! Нямаше нужда да идвам обратно, за да те посрещна.
… Това излъчване не може да бъде сгрешено! Това е Миранон! Миранон — колко пъти той ни е посещавал с неговата ведрост и яснота… чрез ОИТ по време на неговия живот.
— Миранон! Ти все още ли се намираш на твоето четиридесет и девето ниво?
— Там съм, но вече съм готов да тръгвам. Ти дойде в точния момент.
— Не съм имал намерение да те намирам.
— Знам. Усещам какво правиш. Ти си научил, много.
— Да, така е, И сега разбирам целта на връщането ти. Задачата за събиране на твоите части, както ги наричаш, не е лесна, нали?
— Наистина. Колкото до теб, други изпълняват тази функция, други части от мен. Сега ти също търсиш.
— Но аз не знам какво търся. Онова, което търся, същото като твоята цел ли е? Ние събираме заедно нашите части, нагоре и надолу във времето, от система за убеждения към система за убеждения. Аз не мога — ние не можем да напуснем, докато не ги съберем всички заедно.
— Така е.
— Тогава, приятелю мой, какво правим, щом изцяло изпълним задачата си?
— Това е, което ме кара да се движа навън към по-високи нива. Мисля, че виждам края, но после виждам, необятни простори навън.
— Вероятно трябва да търсим заедно?
— Не, приятелю. Ние се движим с различен темп. Не мога да го променя, нито пък ти. Усещам, че си намерил пътя, а аз все още трябва да намеря моя.
9
Онези, които са за последен път. (Бел. прев.)