Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
— Къде?
— Паркирана е зад сградата на една фирма за контрол на пестицидите в Лонг Айлънд — поясни Кърт. — Използват я за сезонно пръскане на картофите. Няма охрана, можем да я вземем по всяко време.
— Искам я в гаража си! — отсече Юри.
— Що за нахалство? — изгледа го изпод вежди Кърт. — След всичките изненади, които ни поднесе тази вечер, ние трябва да сме ядосани, а не ти!
— Искам камионетката в гаража си! — повтори с решителен тон Юри. — Такава ни беше уговорката. Вече отдавна трябваше да е там!
— Я си дръж езика! — изгуби търпение Стив. — Да не искаш да ти изпратим неколцина от специалните ни части?
— Не ме заплашвай, защото няма да получиш нищо! — озъби се Юри. — Много лесно мога да саботирам всичко, което сме постигнали до момента!
— Момчета, момчета! — размаха ръце Кърт. — Дайте да не се караме. Юри, ще се погрижим за камионетката и скоро ще я имаш в гаража си. Така ще бъдеш доволен, нали?
— Такава ни беше уговорката — кимна Юри.
— Считай, че нещата са решени — увери го Кърт. — И съответно се погрижи за Кони, става ли?
— Вече ти казах, че това ще го направя още тази вечер — кимна руснакът и видимо успокоен надигна чашата си.
— Много добре — кимна Кърт и доволно потърка ръце. — А сега да поговорим за времетраенето… Какво би станало, ако се откажем от токсина и наблегнем на по-голямо количество антракс? Ще можем ли да си осигурим такова количество?
— Може би — кимна Юри.
— В какви срокове?
— Ако всичко върви добре, в края на седмицата мога да започна работа по второто количество…
— Това е музика за ушите ми! — извика с пресилен ентусиазъм Кърт и бавно стана на крака. Стив побърза да стори същото.
— Имам един въпрос — спря ги Юри. — Какво е медицински следовател?
— Човек, който изследва трупове и установява причините за смъртта — отговори Стив.
— И аз така си помислих — кимна Юри и също стана на крака.
— Защо питаш? — любопитно го изгледа Кърт.
— Днес ходих да проверя дали е умрял онзи търговец на килими — отговори руснакът. — И в кантората му заварих един тип в предпазно облекло, който вземаше разни проби. Той ми каза, че е поел разследването на случая…
— Чакай малко — спря се Кърт — Нали каза, че си избрал този търговец за да няма разследване?
— Не съм казал такова нещо — поклати глава Юри. — Казах, че по този начин властите няма да заподозрат употребата на биологическо оръжие…
— Но те отлично знаят, че антраксът се използва като оръжие, нали? Какво ще им попречи да станат подозрителни?
— Фактът, че разполагат с логично обяснение за появата му — отвърна Юри. — Дори ще бъдат горди, че са го открили навреме. Такава е логиката на човешкото поведение…
— Ами ако не открият никакъв източник на заразата? — присви очи Кърт. — Или ти си им подхвърлил нещо, което няма начин да не открият…
— Не съм — поклати глава Юри.
— Това може ли да ни създаде проблеми?
— Възможно е, макар че силно се съмнявам…
— Нямаш стопроцентова сигурност, тъй ли?
— Сто процента нямам, но цифрата е близка…
От устата на Кърт излетя загрижена въздишка.
— Нещата май започнаха да се усложняват — промърмори той.
— Проблеми няма да има — увери го Юри. — Но изпитанията на продукта са задължителни защото ако патогенността му е ниска, няма смисъл изобщо да го пускаме…
— Да се надяваме, че си прав — уморено промърмори Кърт и тръгна към вратата. — Ще държим връзка. Довечера ще дойдат момчетата с камионетката, но това ще стане по-късничко…
— Дано съм си у дома — промърмори Юри.
— Трябва да си бъдеш у дома! — раздразнено го изгледа Кърт. — Нали преди малко вдигна шум до Бога за проклетата камионетка?
— Трябва да се погрижа за Кони — поклати глава Юри. — След като й дам порцията, ще трябва да извикам „бърза помощ“ и може би да отида с тях до болницата…
— Тук си прав — кимна след кратък размисъл Кърт.
— Ще оставя вратата на гаража отворена — изведнъж светна лицето на Юри.
— Това решава въпроса — кимна Кърт, вдигна ръка за сбогом и напусна къщата. Стив побърза да го последва.
Качиха се в пикапа без да проронят нито дума. Кърт затръшна шофьорската врата и стовари юмрук върху кормилото.
— Имаме си работа с опасен загубеняк! — мрачно процеди той.
— Няма да ти кажа, че съм те предупредил — унило кимна Стив.
— Исусе, той се готви да избие маса невинни хора! — простена Кърт. — Ние сме патриоти, които се опитват да спасят родината си, но изведнъж се оказва, че работим заедно с налудничав терорист! Какво става, по дяволите?
— Според мен той мисли как да се възстанови изгубената мощ на СССР — изръмжа Стив. — Иска да ни покаже, че ядреното превъзходство не означава нищо. Той е един гаден комунист и нищо повече!