Размяната [bg]

Тя вдървено се изправи на крака.

— Много грозен номер беше — рече му. — Втори път няма да ти се оставя.

— Ще го запомня — отвърна той. — А сега да се махаме оттук.

Тя хвърли поглед към кораба в небето, кимна и се обърна. Лунна птица размърда огромното си тяло и бавно, на пръсти се помъкна след тях.

Щом той тръгна, Пол забави въртенето, изтегли въртящите се енергии и освободи заклинанието. Сега дърветата добре ги скриваха. Струваше им се, че са избягнали непосредствената опасност.

Пол седна под едно дърво и сплете ръце под брадичката си.

— Ами сега? — попита го най-накрая Нора.

— Чудя се дали ще мога да смъкна това нещо долу, както направих с онова, по-малкото, там, при пирамидата. Сега, след като съединих двете части, ми се вижда възможно.

— Май си струва да се опита.

— Ще изчакам, докато приближи. Разстоянието май е важен фактор.

Около четвърт час той наблюдаваше кораба, прикрепяйки една след друга сиви нишки с метален блясък към жезъла в ръката си. Най-накрая, когато корабът отново профуча край тях, усети, че е готов.

Издигна жезъла и се втренчи нагоре през дупките сред клонака, сред листата; видя как нишките се обтягат, представи си, че ги чува как пеят, сякаш галени от някакъв космически вятър. Пръчицата в ръката му се затопли. Почувства как енергията изтича.

Известно време сякаш не ставаше нищо. После чуха покашляне и трополене, последвано от неясно съскане. Два от роторите на кораба започнаха да се въртят по-бавно. Корабът се килна на една страна и тогава и третият пропелер замлъкна. Машината мигновено започна да се спуска надолу и Пол разбра, че по-скоро пилотът се опитва да избегне катастрофата, да не се блъсне в земята. Ставите на пръстите му побеляха. Той стисна още по-силно жезъла, изливайки все повече сила в заклинанието си. Откъм бързо губещия височина кораб отново се разнесоха тракащи и кашлящи звуци. Тънък фитил от пушек се издигна изпод обшивката в предния му край. Още два ротора спряха да се въртят и сега той бе само на петнадесет-двадесет метра от земята, близо до западния край на лабиринта.

Само миг по-късно се стовари почти непосредствено до него. Един люк в задната чу част изхвърча. Отвътре изскочиха трима мъже, после — още един, кашляйки. Пол забеляза, че вътре се стрелкат пламъци, а някакви силуети ги удрят и се опитват да ги угасят. Свали жезъла и протегна ръка към Нора.

— Да се махаме оттук. Изгорих им няколко мотора. Няма да могат да ни последват.

Покатериха се на гърба на Лунна птица.

— Сега! Бързай! Отведи ни далече оттук!

— Първо можем да ги довършим…

— Сега те са безпомощни. Нека се издигнем!

Лунна птица се втурна, клатушкайки се, сред дърветата, пляскайки с крила. Щом изскочи на една поляна, се издигна над земята. Някъде отдясно се разнесе вик.

Пол забеляза тримата мъже, които бяха напуснали димящия кораб. Бяха коленичили и се прицелваха. От дулата изскочиха бели кълба дим; той веднага почувства изгаряща болка във врата и се килна върху рамото на Лунна птица. Чу как Нора изкрещя и усети как се вкопчи в ризата му, в колана му. Пред очите му закръжиха тъмни петна, но не изгуби веднага съзнание. До ушите му стигна далечно бумтене. Вратът му беше мокър.