Мечът на Гедеон

— Откъде… се е появил интересът на Тайлър към музиката?

— Нямам представа. Той е осиновен, нали разбирате, от Корея.

— От Корея — повтори Ван Ренселиър.

— Да. Разни наши приятели си осиновяваха деца от Азия и ние решихме, че ще е страхотно, понеже… хмм… не можем да имаме деца. И така щяхме да имаме обща тема за разговор с тях, нали разбирате. Обаче не е само симфонията. Ето някои негови рисунки. Можете да ги задържите — копия са.

Той извади рисунките. Удивително какво можеше да открие човек в Мрежата. Преди да ги принтира, беше прибавил в долния ъгъл на всяка мъничък подпис — ТАЙЛЪР КРЮ.

Ван Ренселиър взе рисунките и ги разгледа.

— Това е нашето куче, Тайлър много го обича. А това е някаква стара черква, момчето я намери в една книга.

— Катедралата в Шартър — промълви Ван Ренселиър.

— Моля? — Оказа се адски трудно да открие нужните рисунки сред огромния избор в интернет, защото трябваше по точно определен начин да съчетават детска наивност с творчески талант.

— Удивително — тихо произнесе Ван Ренселиър, докато прелистваше рисунките.

— Тайлър наистина е изключителен — за кой ли път заяви Орхидея. — Вече е по-умен от мен. — Лапна драже дъвка и раздвижи челюсти. — Дъвка?

Ван Ренселиър не отговори. Беше погълнат от рисунките.

— Трябва да ви кажа, че иначе Тайлър си е съвсем обикновено дете — продължи Гедеон. — Изобщо не е надут, обича да гледа „Семейният тип“ с нас, смее се като идиот. Особено му харесва епизодът, в който Питър се напива и си смъква гащите точно когато минава патрулката.

— Тая серия е върхът! — изкикоти се Орхидея.

— „Семейният тип“ ли? — На лицето на Ван Ренселиър се изписа ужас.

— Както и да е. В папката има няколко сонета на Тайлър, още рисунки и музикални композиции.

— И всичко това сам ли го е направил?

— Аз му помогнах с карикатурите — гордо заяви Гедеон. — Ама иначе ние не разбираме нищо от музика, литература и рисуване. Собственик съм на спортен бар, нали разбирате. В Йонкърс7.

Ван Ренселиър премести поглед от него към Орхидея.

— Бива го и по математика, не знам откъде ги е научил тия неща, по дяволите. Точно както сам се научи да чете, когато беше на две годинки и половина. А, тук нося и писма от негови учители. — Той бръкна в папката и извади няколко писма, които внимателно беше съчинил и разпечатал на листове с фалшиви училищни емблеми. — Това е от учителя му по математика… той е много по-напред от връстниците си… а това е от директора. — Писмата красноречиво разкриваха изключителния гений на Тайлър, а някои съдържаха грижливо завоалирани алюзии за домашната му среда.

— А, ето ги и резултатите му от теста. Някой му дал да направи тест за интелигентност.

Ван Ренселиър ги проучи. Лицето му стана неподвижно, почти безизразно, и листът леко затрепери в ръката му.