Огненият престол
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Хрониките на Кейн #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: История
Электронная книга - «Огненият престол». Краткое содержание книги:
Меншиков погледна право към мен.
— Леле, леле… колко мило от ваша страна да ми дойдете на крака. Браво на теб, Сет.
— Хмм? — попита ни лук ял, ни лук мирисал той. — Гости ли имаме?
— Сет! — ревна Сейди. — Ще те изритам по ba, затова ми помогни.
Гласът в съдината ахна:
— Сейди Кейн! Колко вълнуващо! Лошо, че съм заседнал в тази ваза и никой не иска да ме извади.
Намекът не беше от най-тънките, но Сет едва ли се надяваше да го освободим, след като ни беше разкрил.
Сейди се обърна с лице към Меншиков, беше приготвила вълшебната пръчка и жезъла.
— Сдушил си се с Апоп. Работиш за противника.
Той си махна очилата. Очите му бяха обезобразени и се свеждаха до дупки с тъкан на белези, изгорена кожа и проблясваща роговица. Повярвайте ми, това е най-неотблъскващият начин, по който мога да ги опиша.
— За противника ли? — попита. — Нямаш представа какви сили са задействани, момиче. Преди пет хилядолетия египетските жреци предсказаха как ще настъпи краят на света. Ра ще остарее и ще се умори, а Апоп ще го погълне и ще потопи в мрак света. За вечни времена ще се възцари Хаос. Ето че дойде и това време! Не можете да го спрете. Можете само да изберете дали ще бъдете унищожени, или ще сведете глава пред силата на Хаоса и ще се спасите.
— Точно така — обади се Сет. — Лошо е, че съм заседнал в тази съдина. Ако не бях заседнал, може би щях да застана на нечия страна и да помогна на някого.
— Млъквай, Сет — тросна се Меншиков. — Кой е луд да ти вярва! Колкото до вас, малките, със сигурност не сте чак такава заплаха, за каквато ви мислех.
— Страхотно — казах аз. — А сега може ли да си ходим?
Меншиков се засмя.
— Защо, за да изтичате при Дежарден и да му кажете какво сте чули ли? Той няма да ви повярва. Ще ви изправи пред съд, после ще ви екзекутира. Но аз ще ви спестя неудобството. Ще ви убия още сега.
— Колко забавно! — обади се Сет. — Иска ми се да погледам, но съм заседнал в тази съдина.
Опитах се да мисля. Меншиков още беше в защитния кръг, което означаваше, че има голямо преимущество. Не бях сигурен, че ще успея да проникна, дори и да призовях бойния си аватар. През това време Меншиков можеше да не бърза и да опитва разни начини, с които да ни унищожи. Как ли щеше да ни взриви, дали с първична магия? И дали щеше да ни превърне в буболечки?
Той метна жезъла на земята, а аз изругах.
Сигурно сте решили, че щом е хвърлил жезъла, значи се е предал, но в египетската магия това не вещае нищо добро. Обикновено означава: „Ей сега ще измагьосам едно голямо гнусно нещо, което ще те убие, докато аз си стоя на сигурно в кръга и си се смея!“
И иска ли питане, жезълът на Меншиков започна да се гъне и да расте.
„Страхотно — помислих си. — Поредната змия.“
Тази тук обаче беше сбъркана. Вместо опашка беше с глави и от двете страни. В началото си помислих, че сме извадили късмет и Меншиков е призовал чудовище с вроден генетичен дефект. После на нещото му пораснаха четири змейски крака. Тялото му стана с размерите на впрегатен кон и беше извито на дъга, с пъстри червено-зелени люспи и глави на гърмяща змия от двете страни. Приличаше ми на двуглавото животно от „Доктор Дулитъл“. Нали се сещате, Бутни-Дръпни? С тази малка разлика, че Доктор Дулитъл за нищо на света не би пожелал да разговаря с това нещо тук, а и да беше пожелал, то сигурно щеше да му каже: „Здрасти, ей сега ще те излапам“.
И двете глави се обърнаха към нас и изсъскаха.
— За една седмица тия змии ми дойдоха в повечко — промърморих аз.
Меншиков се усмихна.
— О, змиите са мой специалитет, Картър Кейн! — Той докосна сребърния медальон около врата си с амулет във вид на змия. — А тази твар тук ми е любимата: tjesu heru. Две гладни усти, които трябва да бъдат нахранени. Две непослушни деца. Прекрасно!
Ние със Сейди се спогледахме. Изживяхме един от миговете, когато разчитахме отлично какво се е изписало върху лицата ни.
И двамата знаехме, че не можем да победим Меншиков. Той щеше да пусне змията Бутни-Дръпни да ни изтощи, а ако се отървяхме живи, щеше да ни разгроми с нещо друго. Беше си професионалист. Или щяхме да умрем, или щяха да ни пленят, а Бес ни беше предупредил да не допускаме да ни залавят живи. Вече бях видял какво е сполетяло демона Смърт на тапите и гледах съвсем сериозно на предупреждението на Бес.