Игра на богове
- Автор: Бейшир Норма
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-430-8
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на богове». Краткое содержание книги:
Смъртта на Дамян се бе отразила тежко на Мелина, но както Александър откри по-късно, баща му я бе понесъл още по-тежко. Подобно на повечето мъже, Константин Киракис копнееше за наследник, който да продължи името и да разшири империята му — затова бил покрусен от смъртта на първородния си син. Носеше се мълва, че известно време — през месеците преди раждането на Александър — за Константин Киракис светът, а дори и животът му, почти загубили смисъл. По онова време душата му била силно наранена от безочието на репортерите, надушили сензация в личната му трагедия. Те буквално били обсадили имението „Варкиза“ в континентална Гърция. За да предпази от стрес съпругата си, бременна вече в четвъртия месец, Киракис я отвел на острова и взел допълнителни мерки за сигурност. Организирал постоянен патрул от въоръжена охрана и разпоредил да предприемат всичко необходимо, за да попречат на репортерите да проникнат в частното му владение. Купил няколко специално обучени кучета пазачи и инсталирал във вилата най-съвършените за онова време алармени системи. Загрижен за Мелина и бъдещото им дете, решил да изчакат раждането на острова. И двамата така се влюбили в рая, който открили там, че повече не се върнали да живеят във „Варкиза“. Погребали Дамян в парка.
И съвсем скоро, помисли си Александър, майка му също ще бъде положена там.
Докато той се молеше да пристигне на острова навреме, Константин Киракис мълчаливо бдеше до леглото на съпругата си: държеше я за ръка и наблюдаваше как спи. Времето изтичаше. Как ще съумее да продължи да живее без нея, питаше се той. В приглушената светлина не виждаше дали диша. Протегна ръка и докосна гърдите й: изчакваше лекото им повдигане и отпускане да го увери, че тя все още е с него.
Мелина бавно отвори очи и се усмихна.
— Коста — промълви тя немощно, — не е необходимо да стоиш тук непрекъснато. Трябва да си починеш… Изглеждаш така уморен.
Той поклати глава, а очите му блестяха от появилите се в тях сълзи.
— Не се тревожи за мен, matia mou. Мисли повече за себе си, не се предавай — насърчи я той.
Усмивката й бе на човек, който е наясно.
— И двамата съзнаваме колко късно е вече за това — едва отрони тя. — Времето ми на земята изтича. Приеми този факт, както аз съм го приела.
— Не…
— Да, Коста. Всичко е наред. Вече не се страхувам от смъртта. Животът беше хубав, много хубав, но…
Гласът й изневери.
— Не, Мелина. Не бива да се предаваш — отсече той твърдо.
— Безсмислено е да се боря срещу неизбежното — възрази тя.
Той само поклати глава, защото не смееше да се довери на гласа си.
— Александър… тук ли е вече? — попита тя.
— На път е — отвърна Киракис, опитвайки да се справи с напиращите сълзи. — Скоро ще пристигне, предполагам.
— Добре. — Помълча малко. — Толкова искам да остана будна и да го дочакам.
— Не се бори със съня. Нужна ти е почивка, за да съхраниш силите си — промълви той нежно и приглади гъстите й руси коси назад.
— Трябва да видя Александър — настоя тя.
— Ще го видиш, разбира се — обеща Киракис. — Ще бъде тук, когато се събудиш…
— Ако се събудя — поправи го тя. — Не… Трябва да остана будна, докато той пристигне.
— Аз ще те събудя.
— Коста, сега искам да ми обещаеш нещо. — Гласът й потреперваше. — Помири се с Александър. Желая го не по-малко от теб. Така е… Но не съм убедена дали и двамата полагате истинско усилие — отбеляза тя. — И ти, и той сте упорити мъже. Склонни да оставиш глупавата си гордост настрана, ако искаш да възстановиш отношенията си с него. — Затвори за миг очи, дишаше трудно. — Моят Коста… Само ти си способен да ми помогнеш да напусна този свят в мир.
— Как? — изненада се той. — Готов съм да направя всичко…
— Поправи сторените грешки — едва прошепна тя. В очите й се четеше непоколебима настойчивост. — Сложи край на лъжите, на тайните. Помири се най-после. И с Александър, и със себе си.