![Черната призма [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/2/9/chernata-prizma-bg-download.jpg)
Черната призма [bg]
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-484-0
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черната призма [bg]». Краткое содержание книги:
В същото време някъде на юг самозван крал се обединява с тайнствен чародей, за да се опълчи на съществуващия ред. Тласкан от омраза към хората, тъпкали родната му страна дълги години, той не ще се спре пред нищо, за да постигне целите си — дори ако това означава безмилостни кланета или съюз с магически изчадия.
А в недрата на най-могъщата магьосническа твърдина един затворник търпеливо замисля своето бягство и крои отмъщение.
— Не е заради това, което каза, но… — Кип млъкна. Сега, когато въпросът бе наполовина излязъл от устата му, му се стори доста обиден. — С какво всъщност се занимаваш?
— Като Призма ли?
— Да. Хм, господине. Имам предвид, знам, че ти си императорът, но не изглежда…
— Някой да ме слуша, така ли? — Гавин се засмя. — Понякога и на мен така ми се струва. Голата истина е, че Призмите идват и си отиват. Обикновено на всеки седем години. Те притежават всички слабости на обикновените хора, а едни мащабни промени във властта на всеки седем години могат да бъдат катастрофални. Ако една Призма назначи членове на семейството си да управляват всичките сатрапии, а следващата се опита да сложи на тяхно място свои, много бързо се стига до кръв. От друга страна, Цветовете, седемте члена на Спектъра, често се задържат с десетилетия. И обикновено са доста умни, така че с времето Призмите били контролирани все по-изкъсо и получавали религиозни задължения, с които да си запълват дните. Спектърът и сатрапите управляват заедно. Всяка сатрапия има по един Цвят в Спектъра и всеки Цвят трябва да се подчинява на заповедите на своя сатрап. На практика Цветовете често се превръщат в помощник-сатрапи във всяко отношение освен по име. Политическите маневри между Цвят и сатрап, между всички Цветове и Бялата и между Цветовете и Бялата срещу Призмата, общо взето поддържат реда. Всяка сатрапия може да прави каквото си иска на своя територия, стига да не дразни някоя друга сатрапия и търговията да продължава, така че всички имат интерес да обуздават останалите. Разбира се, не е чак толкова просто, но това е същината.
Изглеждаше ужасно сложно.
— Само че по време на войната…
— Аз бях обявен за промахос. Абсолютен властник по време на война. Това изнервя всички, опасяват се да не би промахосът да реши „войната“ да продължава вечно.
— Но ти си се отказал от титлата? — Беше глупав въпрос, осъзна Кип.
Гавин обаче се усмихна.
— И чудо на чудесата, нямаше покушение срещу мен. Черната гвардия не само пази Призмите, Кип. Пази и света от нас.
Оролам! Светът на Гавин изглеждаше по-опасен от онзи, който Кип току-що бе оставил зад гърба си.
— Значи ще ме научиш да притеглям? — попита той. Това бе най-хубавият от всички светове. Щеше да усвои уменията, от които се нуждаеше, без да го оставят сам на странен остров. А и кой можеше да го научи на притегляне по-добре от самия Призма?
— Разбира се. Но първо трябва да свършим някои неща.
Кип изгледа с копнеж връзката наденици, която Гавин продължаваше да държи.
— Например да хапнем още?
26.
По пладне на следващия ден Кип вече напълно бе преглътнал подигравките си за бързата лодка. Летяха над водата с главозамайваща скорост и Гавин бе покрил малкия съд, мърморейки нещо за „онази жена и нейните идеи“, така че въпреки скоростта можеха да говорят.
— Значи си използвал зелено — каза Гавин, сякаш за него бе нещо нормално да стои силно приведен напред, с изцяло червена кожа, пристегнати крака, хванал с ръце два прозрачни сини пръта, и да мята големи буци червен луксин надолу във водата, потейки се обилно, с издути мускули. — Това е хубав цвят. Всеки има нужда от зелени притеглящи.
— Мисля, че мога да виждам и топлина. А майстор Данавис каза, че съм суперхромат.
— Какво?
— Майстор Данавис беше бояджията на селото. Понякога му помагах. Беше му трудно да докарва червеното такова, каквото го харесваше съпругът на алкалдесата.
— Корван Данавис ли? Корван Данавис е живеел в Ректън?
— Д-да.
— Слаб, четирийсетинагодишен, с мустаци, украсени с мъниста, няколко лунички и малко червено в косата?
— Без мустаци — каза Кип. — Но иначе, да.
Гавин изруга под нос.
— Познавал си нашия бояджия? — попита невярващо Кип.
— Може да се каже. Той се сражава срещу мен във войната. По-любопитен съм за това, че виждаш топлина. Кажи ми какво правиш.
— Майстор Данавис ме научи да гледам с периферното си зрение. Понякога, като го правя, хората сияят, особено голата им кожа, подмишниците и… сещаш се.
— Слабините?
— Да. — Кип прочисти гърло.
— Да ослепея дано — рече Гавин. И се изкиска.
— Какво? Какво означава това?
— Ще видим по-късно.
— По-късно ли? В смисъл, след година-две? Защо всички възрастни говорят с мен все едно съм глупав?
— Имаш право. Освен ако не си някакъв невероятен изрод, най-вероятно си непореден бихром.
Кип премигна. Какъв какво?
— Казах, че не съм глупав; че съм невежа е друг въпрос.
— А аз имах предвид по-късно днес — каза Гавин.