Кулата на ужасите

Занесе я до библиотеката, клекна, измъкна един от най-дебелите томове, струпани един върху друг на най-долната лавица. „Класици на нямото кино“. Мушна листа вътре, до снимката на Полин или някоя друга звезда, завързана за железопътни релси. Върна книгата на мястото й.

Отупа си ръцете и погледна часовника осем и шест минути. Шестнайсет минути, откак бе излязъл. Нямаше защо да бърза. Тя щеше да се къпе още поне половин час — Сеговия, пяната…

Сгъна черновата на бележката и първите три опита и ги сложи в джоба си. Зави пишещата машина с омачкания калъф, сложи речника върху ръкописа и нагласи лампата и стола както си бяха. Изгаси лампата.

Застана на прага с едната ръка върху ключа, другата лежеше на покрития с пуловера пистолет. Огледа за последен път стаята — овехтелите мебели не изглеждаха по-добре, отколкото на екрана.

Угаси полилея, отиде до вратата и надзърна през шпионката.

Замря. Пред вратата на три А стоеше някакъв мъж.

Изчака, докато Сюзън отвори, плати някакви сметки и затвори.

Почака мъжът да влезе в асансьора.

Забърза надолу по стълбите, като сваляше ръкавиците. Осем часът и единайсет минути.

Натисна бутона на асансьора за сутерена и влезе в перачницата. Дениз и Алън се извърнаха от една машина. Кимна им и отиде при автоматите.

Виж ти, Дениз и Алън! Май започваше да изостава от събитията. Докато пускаше монети в отворите, те леко се отдръпнаха един от друг. Купи си картофени пръчици и храна за котки. Затича се към отварящия се втори асансьор.

Качи се на тринайсетия етаж.

Отключи вратата:

Тя лежеше под островчетата пяна с отпусната на ръба на ваната глава и затворени очи.

Седна в креслото, без да сваля очи от нея. Извади пистолета и го остави на пулта.

Гледаше.

Фелис скочи до пистолета и го подуши. Прекрачи го, подуши японското ножче. Бутна го с лапа и то се търкулна на пода. Той го вдигна.

— Благодаря, Фелис.

Остави пръчиците и сряза пакетчето с котешка храна. Извади суджуче с размерите на палец и го протегна към нея. Тя проточи шия и го подуши. Хвърли го зад рамото си и тя скочи долу.

Засили малко яркостта.

Без да сваля очи от монитора, прибра ножчето в чекмеджето.

Облегна се. Гледаше. Опипа с крак под пулта и притегли кожената възглавница.