Червеношийката

Майка й виждаше как по стъпалата слиза самата тя, с пропилените си мечти и погубена младост, Беатрис — момиченцето, което отгледа като своя собствена дъщеря, а Той — жената, която обичаше така всеотдайно, че не можеше да го крие зад скандинавска стеснителност и изискани маниери.

— Очарователна си — беззвучно изрече Беатрис.

В отговор Хелена й намигна. И слезе долу при тях.

— Значи успя сам да намериш пътя в този непрогледен мрак? — усмихна се тя на Урия.

— Да — отвърна той високо и отчетливо и гласът му отекна в облицованата с каменни плочи, висока като църква гостна стая.

Майка й говореше с троснатия си, малко писклив глас, а Беатрис прелиташе към трапезарията и обратно като дружелюбно привидение. Хелена не можеше да свали очи от диамантената огърлица на врата на майка си, нейното най-скъпоценно бижу, което се вадеше само в специални случаи.

Майка й направи изключение и остави вратата към градината притворена. Поради прекалено ниските облаци тази вечер едва ли щеше да има бомбардировки. Течението от открехнатата врата люлееше пламъка на стеариновите свещи, а сенките им танцуваха по портретите на сериозни мъже и жени с фамилия Ланг Майка й внимателно му разясни кой как се казва, какво е постигнал и от какво семейство са съпрузите и съпругите им. Урия я слушаше с изражение, което Хелена определи като лека, саркастична усмивка, но в полумрака не съумяваше да го види ясно. Майка й обясни, че се чувстват задължени да пестят ток през войната. Тя, естествено, не спомена нищо за промененото икономическо положение на семейството, нито поясни, че Беатрис е единствената им прислужница, а преди бяха цели четири.

Урия остави вилицата и се изкашля. Майката ги настани един срещу друг в южния край на дългата маса за хранене, а тя самата седна накрая.

— Наистина беше много вкусно, госпожо Ланг.

Вечерята бе съвсем обикновена. Не толкова обикновена, че да се сметне за обидно оскъдна, но не и толкова обилна, че Урия да се почувства като почетен гост.

— Благодарение на Беатрис — припряно обясни Хелена. — Тя прави най-вкусния виенски шницел в Австрия. Опитвали ли сте го преди?

— Само веднъж, доколкото си спомням. И изобщо не може да се сравни с този.

— Schwein51! — процеди майката. — Вероятно е бил приготвен от свинско месо. У дома използваме само телешко. Или пуешко в краен случай.

— Не се сещам вътре да е имало месо — усмихна се той. — Беше само от яйца и хлебни трохи.

Хелена тихо се засмя и майка й хвърли бърз поглед към нея.

Няколко пъти по време на обеда разговорът замираше, но след дългите паузи Урия взимаше думата толкова често, колкото и останалите. Още преди да го покани на вечеря, Хелена реши да не обръща внимание на мнението на майка си. Макар и учтив, Урия произхождаше от обикновен селски род, липсваше му изисканото поведение и маниери, които се придобиват от възпитанието в господарски дом. Но Хелена едва ли имаше причина да се тревожи. Тя направо се смая с каква лекота и непринуденост общуваше Урия.