Денят след утре
- Автор: Фолсъм Алън
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-19-Х
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Денят след утре». Краткое содержание книги:
„Господи! — помисли Канарак. — Значи това била цялата работа! По дяволите, толкова лесно можех да се справя. И вече всичко щеше да е свършило.“
— Чакам — изрече гласът откъм предната седалка.
Изведнъж Канарак усети, че колата забавя ход. Зад прозореца се мярнаха дървета; ситроенът зави и заподскача по дупките. После пак ускориха и наоколо прелетяха нови дървета. Минута по-късно колата рязко спря и Канарак чу как Озбърн превключва скоростите. Ситроенът се люшна, вирна предница и започна да слиза заднешком. След няколко секунди се изравни и спря.
В тишината се раздаде скърцането на ръчната спирачка. После предната врата се отвори, след нея изщрака вратата до Канарак и Озбърн надвисна над него със спринцовка в ръката.
— Зададох ти въпрос, но не получих отговор — изрече той.
В дробовете на Канарак все още бушуваше огън. Всяко вдишване беше непоносима болка.
— Чакай, ще ти помогна да разбереш.
Озбърн се отдръпна настрани. Канарак не помръдна.
— Искам да погледнеш натам!
Изведнъж Озбърн сграбчи Канарак за косата и жестоко изви главата му тъй, че да вижда през рамо. Опитваше се да овладее гнева, но това не му се удаваше. Канарак бавно завъртя очи и се напрегна да разбере какво има в мрака зад Озбърн. После погледът му се фокусира върху реката, която течеше само на десетина метра от ситроена.
— Ако си въобразяваш, че това преди малко е било ад — тихо каза Озбърн, — представи си как ще се чувстваш там с парализирани ръце и крака. Ще останеш на повърхността десет… може би петнайсет секунди. Дробовете ти и без това хич не ги бива. Какво ли ще е като вземеш да потъваш?
Канарак неволно си спомни за Жан Пакар. Частният детектив разполагаше с информация, която му бе необходима и той стори каквото трябваше, за да я получи. Сега друг човек изпитваше също тъй силно желание да получи информация от него. И също като Жан Пакар той нямаше друг изход, освен да говори.
— Аз… бях… наемен… убиец — избъбри Канарак с едва доловим дрезгав шепот.
За момент Озбърн помисли, че не е чул добре. Или че Канарак се опитва да го забаламоса. Стисна кичурите коса още по-здраво и дръпна с всичка сила. Канарак изпищя. Усилието тласна въздух в дробовете му. Проряза го ужасна болка и той изпищя отново.
Лицето на Озбърн увисна пред него.
— Хайде да опитаме пак.
— Направих го срещу заплащане… За пари!
Канарак се закашля. Въздухът пареше като огън в пресъхналото му гърло.
— За пари?
Озбърн бе поразен. Не това бе очаквал, нищо подобно! Винаги бе смятал смъртта на баща си за произволно дело на някой безумец. Друг мотив просто липсваше, така смятаха и в полицията. Казваха, че го е извършил човек, мразещ собствения си баща, или майка си, или братята и сестрите си. Взрив на непоносим гняв и дълго трупана ярост, стоварен безумно върху първата срещната жертва. Баща му просто бе попаднал на неподходящо място в неподходящо време.
Но не, сега Канарак казваше съвсем друго. И в това нямаше никакъв смисъл. Баща му беше проектант на хирургически инструменти. Обикновен, кротък човечец, който никому не дължеше нито цент и никога през живота си не бе повишавал глас. Едва ли би имало кой да плати за убийството на подобен човек. Изведнъж му хрумна, че Канарак лъже.
— Казвай истината! Казвай, копеле лъжливо!
Обезумял от гняв, Озбърн изтегли Канарак навън за косата. Канарак изкрещя и викът проряза като нож гърлото и дробовете му. След миг бяха нагазили в реката до коляно. Спринцовката изникна в ръката на Озбърн, после той изведнъж натисна Канарак под водата. Преброи до десет и го измъкна.
— Кажи ми истината, дявол да те вземе!
Слисаният Канарак се задави от кашлица. Защо не му вярваше този човек? Добре де, нека да го убие, но не така, за Бога!
— Аз… — глухо изграчи той. — Баща ти… и още… трима… във Уайоминг… Ню Джърси… един в Калифорния. Все за едни и същи хора. После те… се опитаха… да ме убият.
— Какви хора? За какво ми говориш, по дяволите?
— Няма да ми повярваш — изгъгна Канарак, като се мъчеше да изплюе погълнатата вода.
Течението се носеше край тях, валеше все по-силно и в мрака наоколо не се виждаше почти нищо. Озбърн стисна още по-здраво яката на Канарак и вдигна спринцовката пред очите му.