Български психар
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191500727
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Български психар». Краткое содержание книги:
Вземаме по душ и излизаме под ореха да разпуснем малко след тренировка. Поръчвам по една бира, за да ни поотпусне мускулите.
- Някой да има човек, който да се занимава с оръжия? - питам момчетата.
Спас се включва:
- Аз имам едно аверче, което май се занимава. Ако няма каквото ти трябва, поне ще може да ни насочи. Мой човек е, имам му доверие.
- Екстра, братле. Искам двайсетина патлака, няколко пушки и десетина калашника да намери. Виж какви пари иска, питай дали предлага нещо друго интересно и действаме.
- Окей. Ще ми дадеш ли да се обадя само?
Аз бъркам в джоба си и му давам няколко едри банкноти.
- Я отиди по-добре до магазина за телефони на пазарчето и вземи няколко слушалки и карти за теб и другите войници.
- Ей супер, благодаря ти много - казва Спас и потегля към магазина.
Аз се сещам за Арнолд и братя и го спирам. Вадя още пари от джоба си и му ги давам.
- Вземи направо десет телефона и десет карти.
Иво се появява отнякъде и мята някакви ключове на масата до мен и почти ми събаря бирата. Грехота! На ключовете пише „Тойота Лендкрузър“.
- Взел си новата джипара, а, Ивак?
- Да, Пешо. Ела да видиш за какъв камион става дума, ела направо да се повозим.
Отивам с него и джипът наистина ми допада, колкото и да не разбирам от коли. Голям и мощен е, наистина прилича на камион. Правим едно кръгче из квартала. Когато се прибираме, аз слизам долу при Минчо да видя какво е направил.
Той спи на една кушетка, а на една маса встрани от уредите, епруветките, маркучите и горелките са сложени няколко големи съда, пълни с бял прашец. Аз сритвам Химика да се събуди и той се сепва стреснато.
- Не се коркай, професоре, само да питам, за да не стане някой фал. Това на оная маса готов материал ли е?
Химика разтърква очи и кимва:
- Готово е, много ясно. Само да знаеш, че е много чисто.
- Супер, супер. Ти после можеш да го поразредиш с нещо де, нали - усещам се аз, че няма смисъл да шиткам баш чист материал, като населението и без това е свикнало да шмърка главно мазилка, талк или счукан аналгин.
- Мога, естествено. Мога и друго - пали цигара лудият химик. - Прочетох малко едни формули и мога да ти направя една комбинация, която стимулира отделянето на допамин...
- Отделянето на какво?
- Абе няма значение. Прави хората весели, дружелюбни. Мога да ти го правя това на хапчета. Чувал съм, че на Запад това яко вървяло, екстази му викат май.
- Минчо, действай смело.
Вземам в един плик някъде стотина грама от белия прах и се качвам горе. Давам плика на Мишо, който грейва.
- Не е за теб, педерас наркомански, разделете го това, да има за всички дилърчета, с които ще се видите следобед, и им го раздайте като мостра. - Да имат идея за какво става дума. Амфетите са чисти, дай им ги така, за да им остърже мозъците малко.
- Е аре де, гледай колко е много, копеле - започва да гледа жално плика в ръцете си Михаил.
- Добре бе, наркоман. Нарежи по няколко линии тогава. Все едно не си гледал Белязания.
Мишо веднага започва да чертае и го чувам какво си мънка под носа, въпреки че го прави тихо.
- Първо на първо, оня отворко се друсаше само с кока, а това са амфети, „циганско бело“, нищо не може да ни стане, било е легално през седемдесетте дори тука и второ на второ, ако тоя тиквеник Тони Монтана беше българин - още щеше да е жив.
Аз започвам да се смея на брътвежите на Мишката, а той опъва три дебели линии за отскок. Винаги е бил екстремист, на мен ми стига и една. Влиза Спас и оставя телефоните.
- Не ги оставяй, Спасе, а ги раздай на пичовете. После искам да ми запишеш номерата и да ми ги донесеш. - Поглеждам към Ивака, който вдига едни пудовки пред телевизора. -Ивак, к’во стана с дилърчетата. Разбрахте ли се?
- Всичко е окей, Пешо, не се занимавай повече. Имаме срещи, не ни мисли, после ще ти кажем какво става.
Усмихвам се и паля цигара. Точно това имам предвид под оперативна самостоятелност. Вземам тефтерите на Плъха и отивам навън, за да се пробвам да ги разшифровам. Може да изскочи нещо ценно. Малко след това Мишо, който е станал много енергичен, взема новия джип и момчетата си и потегля. Малко след това тръгват Тонката и Иво. Разбрали сме се да дават на дилърчетата материала с петнайсет-двайсет процента търговска отстъпка. Да има и за тях, да има и за по-дребните дилърчета, които бачкат за тях.
Стоката ни е добра, пускам им я на суперцена - това са предпоставки да не си мислят глупости, което наистина, ама наистина не им препоръчвам.