Индигова магия
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: bloodlines #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-048-5
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Индигова магия». Краткое содержание книги:
След един забранен, но сладостен миг, разтърсил Сидни до дъното на душата й, в нея се противопоставят желанието да остане вярна на принципите, с които е възпитана, и чувствата, които се зараждат в сърцето й.
И тогава среща чаровния бунтар Маркъс Финч — бивш алхимик, извършил нещо непростимо. Той е избягал от организацията на алхимиците и се укрива от тях. На път да разбули тайните, които алхимиците крият от Сидни, Маркъс упорито я подтиква да се разбунтува срещу хората, с чиито възгледи е отраснала, но разчупването на тези окови се оказва много по-трудно, отколкото тя си е представяла.
Водена от нормите, които са й били втълпявани години наред от алхимиците, Сидни се бори срещу древната, тайнствена магия, която е вкоренена дълбоко в същността й. Докато двамата с Ейдриън се опитват да открият злата вещица, която изпива силите на млади момичета с магически способности, Сидни осъзнава, че единственият начин самата тя да не се окаже следващата жертва, е да се довери на магията в кръвта си…
Госпожа Теруилиджър ме бе предупредила, че някои от момичетата може да кажат точно това. Всъщност тя бе казала, че повечето ще изтъкнат този аргумент.
— Няма значение, че не правиш магии — заявих. — Това няма да я спре.
Сега Уенди изглеждаше ужасена и не я обвинявах. Моята реакция беше подобна. Беше обезсърчаващо да знаеш, че точно това, от което се опитваш да избягаш, може да те преследва.
— Тогава какво трябва да направя? — попита тя.
— Ами… да я избягваш, ако можеш. Ако дойде да те види… искам да кажа, не я пускай. Не оставай насаме с нея. — Съветът не бе особено убедителен и всички ние го знаехме. — Ако я видиш, ти препоръчвам да кажеш на онази вещица в Анахайм. Всъщност… зная, че не искаш да го правиш, но ако бях на твое място, щях още сега да се свържа с въпросната вещица и да се опитам да получа помощта й. Може би дори щях да се науча на няколко магии за защита. Разбирам, че не искаш — повярвай ми, наистина разбирам — но това би могло да спаси живота ти. Освен това… — Подадох й ахатовия амулет. — Вземи го и го носи през цялото време.
Уенди изгледа амулета все едно беше отровна змия.
— Да не би това да е някакъв номер, за да ме принудите в крайна сметка да се науча да правя магии? Цъфвате тук с цялата тази история как, ако не се науча, може да изсмучат душата ми?
Отново трябваше да й призная, че имаше право. Аз бих си помислила точно същото.
— Казваме ти истината — настоях. — Не мога да ти дам доказателство — всъщност почакай. Дай ми имейла си и ще ти изпратя статия за друго момиче, което е пострадало.
Уенди имаше вид сякаш всеки миг ще пусне в действие лютивия спрей.
— Мисля, че все щях да чуя, ако на някое момиче му е била изсмукана душата чрез магия.
— Това не е толкова очевидно за онези, които не знаят нищо за света на магиите. Нека ти изпратя статията и тогава ще можеш сама да решиш. Това е най-доброто, което мога да направя.
Тя се съгласи неохотно и ми написа имейла си. Ейдриън пристъпи напред и го взе, но сигурно се бе придвижил твърде бързо, защото тя внезапно насочи лютивия спрей в неговата посока.
— Не мърдай! — възкликна студентката. В същия момент аз изскочих пред него, ужасена, че може да получи солидна доза лютив спрей във физиономията си. Направих първата магия, която ми хрумна, съвсем просто заклинание, което създава ярка — но безобидна — разноцветна светлина. Магия за защита, която би могла да бъде много полезна, но още не я бях упражнявала. Този пропуск трябваше да се поправи, в случай че бъдещите ни задачи включваха още лютив спрей.
— Ти не мърдай! — предупредих я.
Както се надявах, бляскавата демонстрация беше доста ужасяваща за някой толкова антимагически настроен като Уенди. Тя се ската в най-отдалечения ъгъл на апартамента си и слава богу, не използва лютивия спрей.
— М–махайте се! — изпелтечи тя, а очите й бяха разширени от страх.
— Моля те, вземи предпазни мерки — настоях и оставих амулета на пода. — Моля те, носи това. Ще ти пратя статията по имейла.
— Махайте се — повтори тя, като не помръдна, за да вземе амулета.
Когато двамата с Ейдриън излязохме от сградата и се озовахме на ярката слънчева светлина, аз въздъхнах шумно. Толкова бях разстроена, че дори нямах време да се почувствам потисната заради колежа.
— Това не мина особено добре — обобщих.
Ейдриън се замисли, сетне се усмихна.
— Не съм сигурен, Сейдж. Ти се хвърли да ме защитаваш с голи гърди от лютивия спрей. Това ме навежда на мисълта, че се влюбваш в мен.
— Аз… предположих, че би било жалко да се обезобрази хубавото ти лице — заекнах.
Истината бе, че не мислех нищо конкретно. Знаех само, че Ейдриън е в опасност. Защитих го съвсем инстинктивно.
— Все пак, онази магия беше много яка.
Усмихнах се вяло.
— Беше безобидна и в това е цялата работа. Уенди не знае нищо за магиите. Причината Вероника да преследва тези момичета е, че те нямат никаква магическа защита — и точно заради това навярно няма да могат да я спрат. Не мисля, че лютивият спрей ще помогне, но може би статията ще я убеди. О, по дяволите! Трябва да направя фалшив адрес на Тейлър.
— Не се тревожи — успокои ме Ейдриън. — Аз вече имам имейл на Джет Стийл, който можеш да използваш.
Това ме накара да се засмея.