Черната корона

— Мислех, че ще го оставиш за мен — намръщи се Римиел, — доколкото си спомням, силата му те притеснява.

— Именно — кимна Алтиарин, — мисля, че дори на теб ще е трудно да го победиш сам. Сега ще мога да ти помогна. Ще го съкрушим заедно. — Алтиарин се намръщи. — Или поне така се надявам.

— Какво повече можеш да ми кажеш за Черния крал? — попита Римиел. — Знам, че е владетел на Иррхас-Аббат и че силите му са легендарни, но нищо конкретно. Кой е той? Има ли си име?

— Той е безсмъртният владетел на Града на Странните Удоволствия — разпери ръце Алтиарин, — никой не помни името му, тъй като управлява от страшно отдавна. Аз лично намирам това за странно. Според мен той умишлено е изличил спомена за произхода си от регистрите. Така поддържа около себе си аура на тайнственост, която му помага да управлява с железен юмрук.

— Лерта каза, че той е предал вярата във вашия бог Рамакар — рече Римиел. — Как е възможно това?

— Отново ми задаваш въпрос, на който не мога да отговоря — поклати глава Алтиарин. — В нашия град той се е считал за най-предания поклонник на бога на войната, а според митовете, се съветва с неговите Сталкери на Мрака. Хилядолетия наред е управлявал Иррхас-Аббат като теократ, господстващ над аристократите и поставен от Рамакар владетел, на когото дори жреците се кланят. Как и защо се е извърнал към Кракена, ако изобщо е станало така, за мен остава загадка.

— Все трябва да имаш някакво предположение — намръщи се Римиел.

— Имам — призна си Алтиарин. — Черния крал е болезнено властолюбив и честолюбив и признава само силата. За него и за нашия народ като цяло, тя е върховната добродетел. Светът е създаден, за да бъде управляван от силните, а слабите трябва да бъдат техни роби. Така вярват в Иррхас-Аббат.

— Какво общо обаче има такова вярване с нещо толкова драстично, като това да смениш религията си? — не разбра Римиел.

— Може би Черния крал е сметнал, че Рамакар се е провалил — отвърна Алтиарин.

— Как така? — стъписа се вампирът.

— Черните елфи почитат или почитаха Рамакар с вярата, че той ще им донесе победа и власт над останалите народи на Тарр, включително и над светлите им братовчеди. През вековете тази надежда се оказа неоправдана. Със саможертвата си Томан Изкупителя предотврати успеха на нашия полулегендарен герой Миракин преди векове, а оттогава черните елфи нямат значителни външнополитически успехи. Набезите срещу джуджетата и пленяването на орки от Планината на Ледените Хребети поддържа самочувствието на обитателите на Иррхас-Аббат, но не носи никакви реални дивиденти. Подозирам, че моята история е влошила нещата.