Антъни държеше найлоновия джоб за ъглите и се мръщеше съсредоточено. Прехапала долната си устна, Джейн чакаше присъдата. Измина доста време, докато най-сетне той остави джоба на масата, подръпна вързаната си на опашка коса и най-сетне обърна поглед към нея.
— Ти ли ще се обадиш на Джейк, или оставяш това на мен? — попита той.
Тръпка на изненада сви стомаха й, когато чу думите му.
— Джейк ли?
— Автентичността на писмото трябва да бъде потвърдена от експерт, същото се отнася и до писмото на Мери. На пръв поглед изглежда, че си открила ново доказателство в полза на теорията си, но документите трябва да бъдат подложени на експертен анализ, за да сме сигурни, че не сме жертва на някаква заплетена измама — той се усмихна. — Това дава на младия Джейк чудесен повод да ни посети. Не че той би имал нужда от повод.
Вълна от смущение заля Джейн. Чувстваше се много глупаво. Всъщност двамата с Джейк се бяха запознали благодарение на Антъни. Джейк беше поканен в Дъв Котидж, за да потвърди автентичността на няколко писма, обявени за продажба на търг от фондацията. Тъй като знаеше, че тя се интересува особено силно от Уърдсуърт, Антъни го доведе в кафенето, за да ги запознае. Не можеше да се каже, че е играл ролята на Купидон — вероятно би се потърсил ужасено, ако някой се опиташе да му припише такива долнопробни подбуди. Но той и жена му Дебора ги бяха поканили на вечеря, и дори да не бяха подпомагали събуждането на взаимния им интерес, най-малкото бяха присъствали на това събитие.
— Не е много подходящо да каним Джейк — отвърна тя колебливо, търсейки начин да каже на Антъни, че връзката им е приключила, без да притеснява повече себе си или него.
Антъни повдигна вежди. Очевидно беше достигнал до вярното заключение.
— Аха — каза той. — Трябва ли да разбирам, че вече не сте гаджета?
Джейн почувства, че се изчервява.
— Ние наистина не се виждаме вече, но това няма връзка с нуждата от експертна оценка на писмата. Просто Джейк не е подходящ за тази работа, защото междувременно напусна музея.
— Наистина ли? Не знаех.
Джейн имаше прекалено голяма слабост към Антъни, за да изтъкне, че тази затънтена част на Езерната област надали може да бъде обменен пункт за клюки.
— Отиде да работи за някаква жена на име Каролайн Кар. Тя…
— Търгува с ценни документи — гласът на Антъни преливаше от неприязън. — Познавам Каролайн Кар. Имал съм вземане-даване с нея. Можеш да ми вярваш, че не го направих по личен избор — просто тя притежаваше нещо, от което ние много се нуждаехме. Имаше подозрително ясна представа точно колко ни е необходим документът, и колко сме в състояние да платим, и ни измъкна предвидената сума до последното пени. — Той изкриви отвратено устни. — Интелигентна жена, много пристрастена към работата си, но не ми харесаха похватите й. Да, Джейк явно се оказа голямо разочарование — по всички линии. Съжалявам, Джейн.
Тя успя да се поусмихне.
— Като се вземе предвид, че премина на страната на мрака, така вероятно е най-добре, Антъни. Сигурна съм, че музеят ще намери някой също толкова квалифициран експерт.
— О, несъмнено — отвърна той припряно, в желанието си да загърби по-бързо неловкия момент. — Ще задвижа веднага въпроса. Но нека засега приемем, че документите са автентични. Това действително е забележителна находка, Джейн. Най-малкото, което може да се каже, е, че не противоречи на твоята теория. Да не забравяме и това показателно изречение: „Не виждам кой би могъл да очаква от мен да понеса нов позор и нови неприятности поради връзките си с тази злополучна фамилия“. Това като че ли сочи недвусмислено към семейство Крисчън Къруен. Не мога да се сетя за друго семейство, за което Джон би говорил по този начин. Тонът, с който говори за Изабела, винаги е пълен с горчивина, дори след нейната смърт.
