Бялата стока

— Можете ли да ми намерите шофьор на такси, който говори английски? Бих искал да се разходя из града.

— Разбира се, сеньор. Можете да тръгнете, когато желаете. Портиерът ще ви намери такъв шофьор.

Когато Кат слезе долу, към него се приближи един мъж.

— Вие ли сте мистър Елис, който търси шофьор на такси с английски език?

Говореше не като колумбиец, а като жител на Ню Йорк.

— Точно така.

— Казвам се Бил. Аз съм вашият човек.

Качиха се в таксито и тръгнаха.

— Нещо конкретно ли желаете да видите?

— Не. За първи път съм тук. Покажете ми каквото вие прецените. Колумбиец ли сте?

— Да. Роден съм тук, но живях дълго време в Ню Йорк. И там бях „файтонджия“. Спестих малко пари, а тук с тях може да се купи много повече, отколкото в Ню Йорк. Сега си имам собствено такси и живея доста добре. Какво ще кажете да започнем от горната част на града и да се движим надолу?

— Както желаете.

Изкачиха се нагоре по хълмовете и стигнаха до една голяма статуя на мъж, която гледаше към града. Излязоха от колата.

— Това е паметникът на Белаказар, основателя на града — обясни шофьорът. — Бил е испански благородник.

Кат огледа панорамата и спря погледа си върху съвременен блок. На върха му се виждаше символът на „Анаконда“.

— Бил, каква е тази сграда? Нещо във връзка с фирма „Анаконда“ ли?

— Да. Това е главната им кантора.

— С какво се занимават?

— Мисля, че със селско стопанство. Не зная. Но пък на горния етаж има хубав ресторант, от който се разкрива страхотен вечерен изглед върху града.

— Има ли много наркотици в Кали, Бил?

— Навсякъде в Колумбия има много наркотици. Но ако се интересувате от това, аз не съм човекът, който ви трябва. Ще ви намеря друг шофьор, ако желаете.

— Не. Не искам да купувам наркотици. Интересувам се от това, което се върши в Кали. Чух, че тук наркотиците са наистина нещо голямо.

— Елате — каза Бил. — Ще ви покажа нещо.

Закара таксито на няколко пресечки надолу от статуята и спря.

— Говори се, че най-големият търговец на наркотици живее ей там — каза Бил и посочи пред себе си.

Кат погледна към къщата, която се намираше на около сто и тридесетина метра от тях. Не можеше да види много, освен голяма част от покрива, дървета и ъгъла на един тенискорт. Някаква жена, с вързана на опашка коса и в екип за тенис, изтича до ъгъла след една топка и се върна в закритата от дърветата част. Тя беше по-ниска и по-набита от Джинкс. Тичаше доста мъжки. Кат продължи да гледа още две минути, но не видя никой. Къщата беше оградена от някаква улица и приличаше на малък остров сред останалите сгради.

— Бил, ще обиколиш ли къщата?

— Дадено — отговори той и включи на скорост.

Таксито се движеше бавно, Кат свали стъклото и започна да наблюдава. Около къщата, доста над нивото на улицата, се издигаше стена с ограда от ковано желязо и я заобикаляш от всички страни. Имаше две врати, на които стояха едри мъже с тъмни костюми. На едно място се показа голяма немска овчарка и изръмжа към таксито. Съседните къщи също имаха метални врати, но около тях Кат не видя охрана или кучета.