Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
Няколко души вече покриваха с платнище дребната фигурка на пистата.
— Не знам, не зависи от мене, сър. Ще ви информираме своевременно. А сега да приключим с товаренето на храната, да изнесем трупа от самолета и да затворим вратата. И моля ви, кажете на пътниците си, че ако още някой припари навън, ще го разстреляме на място без предупреждение.
Холанд кипна. В гърдите му се надигна неудържим гняв. Вкопчи пръсти в гащеризона на полицая и го придърпа към себе си. Противно на очакванията му онзи не оказа съпротива.
— Нищожество! Жалко дребно роботче! А какво ще направиш, ако всички излезем оттук накуп? Ще ни избиеш до един, така ли?
Полицаят се поколеба, после кимна утвърдително.
— Така, капитане — ще настане истинска сеч. Сигурно до края на живота си ще се измъчваме от угризения, но заповедта е ясна и категорична. Опитахме се да ви предупредим.
С неимоверни усилия Барб Ролинс продължи да изпълнява задълженията си и след убийството. Изчака да изнесат трупа на Ърнест Хелмс и да приключат с доставката на храната, после затвори вратата и се качи горе. Обгради с въженце леглото на професора, дръпна завеската, настани младежа със счупения крак на друго легло и слезе обратно в салона.
Бренда я пресрещна със съкрушен вид.
— Барб, щом толкова се страхуват от нас, че чак са готови да ни разстрелят, значи положението наистина е много сериозно!
— Успокой се, мила, всичко ще се оправи. Нали знаеш, че тревогата е фалшива!
— Не, Барб, май въобще не е фалшива!
Барб я прегърна през раменете.
— Виж какво, ония навън явно са се паникьосали, ние тук обаче знаем, че Хелмс умря от сърдечен удар.
Бренда затвори очи и поклати глава.
— Бренда, чуй ме. Те смятат, че пренасяме зараза, която е в състояние да погуби човечеството, но според Джеймс това е невъзможно.
— А той откъде знае? Опитва се да ни успокои, но няма как да знае със сигурност.
— Ти пък да не би да знаеш? — попита Барб доста по-остро, отколкото възнамеряваше.
Бренда я погледна печално и кимна.
Барб отмести ръце от раменете й. Студените тръпки на страха отново я полазиха. Беше се примирила, че няма да посрещне Коледа у дома с мъжа си и че ще трябва да отложат празненството с ден-два. Но вече се питаше дали въобще някога пак ще го види.
Бренда се бе вторачила в пода. Когато проговори, гласът й бе толкова тих, че едва се чуваше.
— Май мисис Ериксън извади най-голям късмет.
15
ЦРУ — Лангли, Вирджиния
Петък, 22 декември, 23:00 ч (0400 Z)
През една кратка почивка в заседателната зала малко след полунощ Шери Елис заговори на Ръсти Сандърс за шефа си, при когото работеше от четири години.
— Понякога Джонатан Рот е като непробиваема стена — изрази се образно тя. — Стена, градена тухла по тухла, пласт по пласт в продължение на години… Всичко произтича от кариерата му на таен агент и едновременно с това заклет бюрократ. И мислите, и действията му са съвсем непредсказуеми. Понякога решава най-сложни задачи за секунди, а друг път е в състояние да направи от мухата слон. — Шери присви светлозелените си очи и леко се усмихна.
Сандърс я бе наблюдавал с нарастващ интерес през дългите часове, прекарани заедно в залата. Беше млада, дребничка и красива, интелигентна и самоуверена. Привличаше го не само хубостта й, но и хапливият й хумор, и спокойната й деловитост. Знаеше, че моментът не е подходящ за подобни мисли, но времето се точеше едва-едва, страшната дилема за съдбата на полет 66 ставаше все по-неразрешима и напрегнатият му мозък имаше нужда от разтоварване.
— А на вас Рот харесва ли ви като човек?
— Защо питате? — вирна брадичка тя.
— От най-обикновено любопитство — отвърна Ръсти. — Нали знаете, че работя долу, в мазето, и нямам възможност да се запозная със супершпионите и големите клечки.
Тя се усмихна скептично.
— Недейте да скромничите, докторе. Тази игричка ми е добре позната, кой ли не я е играл — от Анди Грифит и Коломбо до Никита Хрушчов и Ясер Арафат.
Сандърс се засмя и разпери длани уж в протест.
— Не, наистина, просто съм любопитен.
Тя стана с плавно движение и тръгна към отворената врата. Ръсти проследи грациозната й походка с нескрито възхищение.
Шери огледа коридора и внимателно затвори тежката звукоизолираща врата. Върна се на мястото си и впери очи в Сандърс, сякаш се чудеше какво и колко може да си позволи да му каже. Преди не бяха работили заедно.