Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
57. Европа
898
DYNAMO
Младият поет Рупърт Брук, който предишната седмица вечерял на Даунинг | стрийт 10 с Ескът и Чърчил, нахвърлил писмо до Гуен Дарвин, вече мисиз Рейврат:
Всичко се обърна наопаки. Аз искам Германия да разбие Русия на парченца, а после Франция да прекърши Германия. Но вместо това се боя, че Германия ще прекърши лошо франция, а после ще бъде пометена от Русия. Франция и Англия са единствените страни, които трябва да имат някаква власт. Прусия е дявол. А Русия означава краят на Европа и на всяко благоприличие. Предполагам, че бъдещето е една Славянска империя, световна, деспотична и ненормална1“.
Д. X. Лоурънс бил на почивка с трима свои приятели в Езерния район:
Аз се разхождах в Уестморлънд, доста щастлив, с водни лилии, извити около шапката ми… и се гиздех в дъжда, [докато] Котилянски мучеше еврейска музика - Ranani Sadekim Badanoi… После слязохме в Бероу ин фърнес и разбрахме, че е обявена война. И всички ние полудяхме. Спомням си как войниците се целуваха на гара Бероу, а една жена извика предизвикателно към любимия си: “Когато излезеш насреща им, Клем, дай им да разберат”… - вагони “Война - господата Викърс Максим призовават своите работници”…
После слязох няколко мили по брега. И си мисля за удивителните залези над равните пясъци и тъмносивото море… и за удивителната жива, мечтателна красота на всичко извисено нагоре от огромната болка…127
В Германия и Австрия възбудата била също толкова висока. Томас Ман бил в Бад Тьолц в Бавария, чудейки се кога ще бъде свикан Landsturm. Отказвайки да стане свидетел на сватбата на брат си Хайнрих, той записал тогавашните си чувства:
Не трябва ли да бъдем благодарни за напълно неочакваната възможност да изживеем такива могъщи събития? Главното ми чувство е огромно любопитство - и, признавам, най-дълбока симпатия към тази прокълната, неразгадаема, съдбоносна Германия, която, ако досега не е поддържала непоколебимо “цивилизацията” като най-великото добро, сега във всеки случай се подготвя да разбие най-презряната полицейска държава на света122.
Във Виена се носели слухове, че папският нунций не бил допуснат до императора. Говорело се, че Пий X е разбит от скръб заради своя неуспех да съхрани мира. (Той починал на 20 август.) Ватиканските документи по-късно показаха, че слуховете са били неверни: папският държавен секретар одобрил имперската политика.
Виена била в агресивно настроение. Началникът на щаба генерал фон Хьотцен-дорф, още шест месеца преди това бил попитал своя германски колега: “Защо чакаме?” Сега бил двойно по-разярен от забавянето. Дори скептичният унгарски премиер-министър, граф Тиша бил спечелен за каузата. “Скъпи приятелю, казал той на белгийския посланик на 31 юли, Германия е непобедима”129.
Поетът Стефан Цвайг, който по-късно щял да осъди войната, бил разчувстван от тълпите с патриотично настроени демонстранти. Току-що бил прекъснал морската си почивка в Ле Кок, край Остенд, и пристигнал у дома с последния Ориент експрес. “Можеш да ме обесиш на някоя улична лампа, казал той на един свой белгийски приятел, ако някога германците влязат в Белгия.” После наблюдавал как германските военни влакове се придвижват към границата край Хербещал:
ЮЗИНАТА НА СВЕТА
899
Както никога преди хиляди и стотици хиляди усещат онова, което трябваше да усещат и в мирно време, че те си принадлежат, [осъзнавайки] неизвестната сила, която ги е извадила от всекидневното им съществуване130.
Цвайг се боял от служба на Източния фронт. “Моята голяма амбиция… е да завладея франция, признал той, франция, която човек трябва да наказва, защото я обича”. Той скоро публикувал публичното си сбогуване със своите приятели от вражеския лагер: “Аз няма да се опитвам да смекча тази [широко разпространена] омраза срещу вас, която аз самият не изпитвам, [но която] носи победи и героична сила”131.
На 3 август, когато Цвайг пристигнал на виенската Вестбанхоф, Лев Давидович Бронщайн - Троцки - заминал. Той видял същите демонстрации, видял объркването на своите социалистически колеги в канцелариите на Arbeiterzeitung и бил предупреден, че ще бъде интерниран. Незабавно хванал влака за Цюрих, където започнал да пише “Войната и Интернационалът“ - работа, където мобилизирал прочутите фрази като “самоопределението на нациите” и “Обединените европейски щати” в своето видение за социалистическото бъдеще132.