Основа [bg]

— Когато разбрахме, че хибридът очаква дете, възникнаха противоречия относно това дали е редно бременността да бъде прекъсната. Може да звучи грубо — добави Нанси, след като забеляза напрежението, струящо от Деймън, — но трябва да разберете, че нямахме представа какво може да причини една бременност, нито какво би било детето на луксианец и хибрид. Нямахме представа срещу какво сме изправени, но за щастие, решихме да не прекратяваме бременността и така получихме възможността да изследваме това явление.

— И… и те са имали дете? — попитах аз.

Нанси кимна.

— Продължителността на бременността беше обичайна за човешките стандарти — между осем и девет месеца. Нашият хибрид малко подрани.

— При луксианците трае около година — каза Деймън и аз потръпнах, тъй като това ми изглеждаше доста дълго, особено ако носиш тризнаци. — Но, както казах, зачеването е трудно.

— Когато се роди бебето, външният му вид бе съвсем обикновен, с изключение на очите. Те имаха въз морав цвят, което е изключително нетипично за хората, и къдрави тъмни кръгове около ирисите. Кръвните изследвания показаха, че бебето е наследило и човешко, и извънземно ДНК, което не е еднакво с ДНК-то на мутиралите хибриди. Чак когато детето започна да расте, осъзнахме какво означава това.

Нямах представа какво означава.

На лицето на Нанси се появи усмивка — искрена, подобна на усмивката на дете в коледна сутрин.

— Темповете на растеж бяха нормални, като на обикновено човешко дете. Но това дете демонстрираше изключителен интелект от самото начало — научи се да говори доста преди обичайната възраст и ранните тестове за интелигентност показваха, че детето има IQ над двеста, което е особено рядко. Само половин процент от популацията има IQ над сто и четиридесет. И нещата не свършваха с това.

Деймън ми бе казвал, че луксианците съзряват по-бързо от хората, не физически, а интелектуално и социално. Тогава ми прозвуча съмнително, имайки предвид държанието му в някои моменти. Той се взря в мен, сякаш знаеше какво си мисля, и аз стиснах ръката му.

— Какво имаш предвид? — обърна се към Нанси той.

— Процесът е като бездънен кладенец, който все още изучаваме. Всяко дете, всяко поколение, изглежда, има различни способности. — Докато говореше, очите й засияха с особена светлина. — Първото дете можеше да прави нещо, на което не бе способен нито един хибрид. Можеше да лекува.

Облегнах се на стола. Примигвах на парцали.

— Но аз… смятах, че само луксианците са способни на това.