Контролен изстрел
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Контролен изстрел». Краткое содержание книги:
Лесно е да се каже: да се арестува. А къде е? В Германия? В Щатите? На Южния полюс? Нашите отношения, т.е. на ОНД, с Интерпол засега са повече от прохладни. Ако говорим откровено, макар съобщеното от Юра никак да не е за вярване, както подсказваше на Турецки проклетата му интуиция, но такова развитие на нещата лично него би го удовлетворило. Всъщност това бе вариант номер две от личния му „план“ по психотехника: престъпникът е изобличен, но е в неизвестност. Не е работа на следователя да го издирва, а на славната криминална милиция. Делото увисва, следователят е свободен за нови подвизи в отпускарски план и прочие. Всичко това е добре, обаче проклетото сиво мозъчно вещество никак не иска да се съгласи с тази версия.
Докато Турецки размишляваше, Меркулов направи кратко предложение на Юра, от което всичко си дойде на мястото в главата на Саша.
— Кажи на твоя медицински експерт да определи по-точно кога е настъпила смъртта на депутатката.
— Как иначе! — веднага реагира Фьодоров дори с известна доза обида заради професионализма си.
Но Костя неслучайно каза това, изглежда, знаеше нещо недостъпно засега за другите. Или се съмняваше силно в нещо. Впрочем, ако си понапрегне сивото вещество, може да съобрази: щом Санишвили е пристигнал през деня с Максимова в дома й, а същата вечер грузинецът е отлетял за Франкфурт, където е филиалът на банката му, времето на убийството определя всичко останало. Наистина, има и риза със следи, напомнящи капки кръв, и дори е установена чия е… Но все пак доказателствата не бива да се нарекат решаващи. Поне засега.
Цялата индукция-дедукция на детектива е нищо без рутинната работа, която представлява деветдесет и седем процента от следствената маса, т.е. от времето, средствата и силите. И само три процента е работата на сивото вещество на следствения гений.
С други думи, през следващите дни на Турецки му предстоеше да ангажира цялото си сиво вещество със следствените версии. Неслучайно, едва ли не от първите работни дни в прокуратурата, го наричаха „майстор на версиите“. Случвало се е да го казват и с лека ирония.
Следствената версия е възможното обяснение на натрупаните факти, индуктивното умозаключение на следователя във формата на предположение, основано на факти и подлежащо на проверка по правилата на дедукцията. Външно казаното може да изглежда и малко сложно, но по дълбочина на мисълта — да ме прощавате! Ето защо троицата, т.е. Меркулов, Фьодоров и Турецки, се заеха да съставят плана на мероприятията, където внесоха редица следствени версии, подлежащи на проверка.
Версия номер едно, предложена от началника на МУР: умишленото убийство на Елмазов и Максимова-Силвинска е извършено от Отари Санишвили и (или) наети от него наемни убийци по лични користни мотиви.
Под номер две Меркулов обозначи такава версия: убийството на Елмазов е извършено по политически мотиви от лица, които не желаят той да заеме поста ръководител на Централна банка.
Една от версиите, която се съгласиха да включат в списъка и тримата, бе следната: убийството е извършено от наследника на Елмазов, от някой си Емилио Фернандес Боуза, чието местонахождение още не е установено.
Следващите номера заеха такива версии: серията убийства на московски банкери, в това число и на Елмазов, се извършва по причини, неустановени още от следствието; отстраняването на банкера се диктува от мафиотските структури във връзка с аферите и незаконните банкови операции. И така нататък.
На последно място, под номер девет, записаха още една версия. Саша настояваше за нея въпреки възраженията на Фьодоров: убийството е насочено не срещу известния банкер Елмазов, а срещу шофьора на колата. Костя погледна Турецки с искрено изумление, после помисли, кимайки като китайска статуетка. Така преживяваше ината и явното твърдоглавство на по-младия си колега, провокиран сигурно от общуването с частника Грязнов. Най-сетне, като се мръщеше сякаш от зъбобол, неохотно се съгласи да включат и тази „версия“(!) в списъка. Само отбеляза гнусливо, че бомбите, предназначени за господаря, по правило убиват и шофьора. Турецки искаше да каже „Благодаря, господарю!“, но не каза, понеже последната версия се роди от само себе си, някак неочаквано и както разбра по-късно, бе само резултат от дълги размишления над съвсем примитивния въпрос: ако в колата седят двама души, то могат ли и двамата да бъдат търсените жертви. С какво Елмазов е по-добър от Кочерга? Може пък точно Кочерга да е напакостил солидно на някого, а да са очистили господаря му за компания. Или по погрешка. Защо не?