Доктор Смърт [bg]

Или причината имаше нещо общо със смъртта на Мейт, която й бе напомнила какво може да сполети жена, престанала да живее.

Попълних квитанцията, очаквайки някой от семейство Дос да ми се обади до края на деня.

Но Майло изясни нещата. Дойде у дома малко след един часа следобед.

— Цяла сутрин почивка, а? — Мина покрай мен и влезе в кухнята. Хладилникът ми бе негов стар приятел и той го поздрави с усмивка, извади узряла праскова и кутия мляко. Надникна в опаковката и промърмори: — Не е останало много, защо да си правя труда да вземам чаша?

Донесе млякото до масата, отпи глътка и изтри устата си, след което с настървение захапа прасковата, сякаш отмъщаваше на всички плодове по света.

— Сеансът с малката госпожица Дос се провали — каза той. — Ясновидецът Майло знае, защото госпожица Дос дойде в офиса на татко си точно когато трябваше да бъде при теб. Тъкмо започвах разговора с него. Нещо е станало с брат й. Изглежда, е избягал.

— От „Станфорд“?

— Да. Дос изтегли срещата с един час — за десет вместо за часа единадесет, и току-що бях влязъл в неговата светая светих… Ходил ли си някога там?

Поклатих глава.

— Апартамент с изглед към океана. Прилича на малък музей, пълен с антики и картини, но главно с чупливи азиатски скъпотии — стотици купи, вази, статуетки, съдове за тамян, какво ли не. Подредени са върху стъклени лавици и сякаш се носят във въздуха. Страхувах се да дишам дълбоко. Може би целта му е била да избегне срещата и затова е променил часа. Оставил е съобщението в полунощ и е чист късмет, че го получих. Предполагам, че се е надявал да не го чуя, да пристигна в единадесет и да ме разкара. Все пак отидох навреме, изчаках и най-сетне ме въведоха в офиса. Дос седеше зад огромно бюро, трябваше да се наведа ниско, за да му подам ръка, сякаш му се кланям. Този човек се мисли за голяма клечка, нали, Алекс?

Спомних си как бе изчакал аз да отида при него, вместо да ми подаде снимките.

— Е, какво стана?

— Тъкмо седнах, и интеркомът звънна: „Обажда се Стейси“. Това го накара да подскочи. Преди да остави слушалката, хлапето се втурна в офиса, като че ли бързаше да съобщи нещо на татко си. Когато ме видя, му хвърли многозначителен поглед, вместо да каже: „Трябва да поговорим насаме“, и Дос ме помоли да изляза за секунда. Когато се върнах в чакалнята, секретарката разговаряше по телефона и беше с гръб към мен, така че оставих вратата леко открехната. Зная, че не е редно, но… — Широка самодоволна усмивка. — Явно беше разтревожена. Няколко пъти спомена за „Станфорд“ и приятелите на Ерик и се досетих, че става дума за брат й. После Дос започна да й задава въпроси: „Кога?“, „Как?“, „Сигурна ли си?“. Като че ли обвиняваше нея за случилото се. В този момент секретарката остави телефона, хвърли ми убийствен поглед и затвори вратата. Изчаках отвън още десет минути.