Смъртта на една марионетка [bg]
- Автор: Грэм Кэролайн
- Серия: Убийства в Мидсъмър #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 9548456958
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Смъртта на една марионетка [bg]». Краткое содержание книги:
— А знаеш ли как свирепо разтърси Кити? — попита той.
— Така ли? — усмихна се Роза и уви изключително внимателно анкерпласта около палеца на своя събеседник. — Лошо момче. — (Николас с право предположи, че упрекът се отнася по-скоро за Еслин, отколкото за него, предвид обстоятелствата, но му се стори твърде меко казано.) — Сигурно е разбрал — продължи Роза с кадифен глас, — че тя му изневерява.
— Да го вземат мътните! Откъде разбра?
— Всички знаят, скъпи.
Обзет от угризения, Николас седеше и разглеждаше пулсиращата си ръка. За всичко е виновен той. Ако не беше казал на Ейвъри и Тим, никой нищо нямаше да разбере. Ето колко струват обещанията на Ейвъри. А и Тим май се е раздрънкал. И двамата са един дол дренки.
— Ама че клюкарки — измърмори той.
— Моля?
— Тим и Ейвъри.
— Виж, скъпи — продължи с наставленията си Роза, — ако имаш нещо против хомосексуалистите, изглежда, не си избрал подходящата професия. Доколкото знам, във всяка актьорска трупа има поне по един.
Николас я изгледа свирепо — вече не й беше благодарен за анкерпласта. Откъде би могла да знае какви хора има във всяка трупа? Увита в найлоновия си халат, с тая проскубана вишневочервена яка от щраусови пера. Прави се на звезда, предъвква непрекъснато спомени от минали представления, излъчва имитация на блясък, фалшив и безвкусен, колкото и коледната украса от миналата Нова година. «Латимър» — мислеше Николас ядосан — е чудесно място за нея, както и за всички други позьори, някогашни и никогашни звезди и мъртви величия.“ Забрави (защото му беше удобно) за проявената в миналото доброта към него; за търпението и куража, които проявяваха към новака, неспособен да различи чук от илик; подкрепата и убежището, които получи, след като внезапно напусна дома си. Сега единствената мисъл в главата му беше, че му е дошло до гуша от цялата тая самовлюбена пасмина. Изведнъж скочи. Роза се стресна.
— Отивам да видя края. Идваш ли?
— Не, ангелче — отвърна тя, примигвайки с изкуствените си мигли, натежали от грим. — Вече съм го виждала.
Актьорите се събираха зад кулисите за аплодисментите. Николас застана последен на опашката (Еслин вече си беше на обичайната позиция), до него император Йосиф въздъхна:
— Каква вечер.
— Хайде към Шьонбрун, любовнико.
Дейвид Сми мина покрай тях с подноса на прислужник, понесъл бръснача, дървената купа със сапун, сгънатата кърпа и порцелановата купа, от която се издигаше пара. Един сценичен работник забута инвалидния стол на Салиери и Дейвид го последва. Остави подноса върху малка кръгла масичка, взе завещанието на господаря си, както му беше казано, и отиде в задната част на сцената. Салиери вдигна бръснача, пристъпи към светлините на рампата и пламенно заговори на публиката:
— Amici cari52, роден съм само с две уши. И единствено чрез слушането на музика разбирам, че Бог съществува. Единствено чрез писането на музика се прекланям пред него…
Зад кулисите Джойс се подготвяше да излезе на сцената. Зад нея двамата Вентичели също нервничеха, готови за последната си поява.
— Да ме притежава… да ми заповядва… да ме изсмуква един абсолютен… И с него цялото значение…
Морийн Трой, макар фактически да не съжаляваше, че наближава краят, изпита известно разочарование. Защото този тип, който играеше италианеца, определено й харесваше. Точно по такива си падаше. Висок, чернокос и красив, и достатъчно възрастен да има пораснала дъщеря в трупата, ако програмата на Морийн казваше истината. Има изгледи да се окаже, че вечерта не е пропиляна напразно. Настоятелните погледи на мъжа й към Къли Барнаби не останаха незабелязани, но защо да не играят и двамата тази игра? Може пък да се помотае отзад и да успее да се запознае с черноокия красавец.
— … Сега самият аз ще стана призрак. Ще стоя в сенките, когато вие дойдете на свой ред на тази земя тук…
Къли обаче беше впечатлена от Моцарт. Очевадно неопитен и някак разхвърлян, все пак игра с плам и чувство, понякога дори с истинско въодушевление. Хвана се, че си задава въпроси за младия актьор. На колко ли е години? Сериозно ли смята да се занимава с театър?
— … И когато усещате ужасния горчив вкус на неуспехите си… и чуете как ви се подиграва непостижимият и нехаен Бог… аз ще ви прошепна моето име. Салиери: светецът покровител на посредствените!
52
Amici сап (ит.) — скъпи приятели. — Бел.пр.