Смъртоносни машини [bg]

Никой не се загледа в нея и Бивъс, когато двамата закрачиха по Горния етаж към входа на Инженериума. Няколко инженери се качваха по стълбите в този момент. Катрин се присъедини към тях. Стискаше здраво златния си пропуск и не се отделяше от чирака, защото се страхуваше, че може да го изгуби в тази тълпа от еднакви бели палта. Това няма да сработи! — продължаваше да си повтаря наум, но мъжът на входа дори не си направи труда да провери пропуските им. Катрин погледна за последно залеза над купола на „Свети Павел“ и влезе вътре.

Инженериумът беше по-голям, отколкото очакваше, и по-светъл — осветяваха го стотици аргонови глобуси, които висяха като планети в Космоса в средата на сградата. Огледа се за стълбище, но Бивъс я дръпна за ръката и ѝ каза:

— Ще се качим на монорелса. Виж…

Инженерите се качваха в малки монорелсови вагони. Двамата се наредиха на опашката и се заслушаха в приглушените им разговори и в звука от отъркването на гумените палта едно в друго. Бивъс беше ококорен и изплашен зад очилата. Катрин се надяваше да са сами във вагона, за да могат да поговорят, но постоянно прииждаха още инженери и в крайна сметка се озова отделена от него в другия край на препълнения вагон, притисната между група от магнитно-левитационния изследователски отдел.

— Къде работиш, колега? — попита мъжът на мястото до нея.

— Хм… — Катрин погледна изплашена Бивъс, но чиракът беше прекалено далеч, за да ѝ помогне с отговор, затова избълва първото, което ѝ дойде на ума: — Отдел К.

— Старата Туикси, а? — зарадва се мъжът. — Чух, че е постигнала невероятни резултати с новите си модели!

— О, да, така е — отвърна Катрин.

Вагонът подскочи и съседът ѝ по място се обърна към прозореца, за да се наслади на гледката.

Момичето очакваше пътуването в монорелсата да е като в асансьор, но скоростта и спираловидното му движение бяха много различни и за момент се наложи да се съсредоточи, за да не повърне. Другите инженери нямаха подобен проблем.

— За какво си мислиш, че ще е речта на лорд-кмета? — попита един от тях.

— Сигурно за МЕДУЗА — отговори друг. — Чух, че се готвят за изпитание.

— Да се надяваме, че ще проработи — каза една жена, която седеше точно пред Катрин. — В крайна сметка Валънтайн намери машината, а той е само историк, знаете. Не можем да им имаме доверие.

— О, Валънтайн е човек на лорд-кмета — намеси се четвърти. — Не се оставяйте да бъдете заблудени от знака на Гилдията на историците. Ще ни е верен като куче, докато му даваме достатъчно пари и го оставяме да си мисли, че чуждестранната му дъщеря е дама от Хай Лондон.