Приемане [bg]

Имаше и спор дали търсят „предмет или подлежащо на запис явление“, който като че ли се връщаше към връзката между двата фара; ако ставаше дума за „явление“, връзката беше важна. Ако беше „предмет“, може и да не беше от толкова голямо значение и или островът, или фарът на сушата да спре да представлява интерес. По-нататък фрагментите ставаха противоречиви по отношение на организацията и нивото. При някои от бандитите като че ли липсваше дори бегла представа за научен подход и си изгубих времето с драсканиците им за призраци, витаещи духове и пасажи, преписани от книги за обладаване от демони. Списъкът на фазите ме интересуваше само дотолкова, доколкото можех да го пренеса върху биологичния свят на паразитните и симбиозните взаимоотношения. Други бяха лежали посред нощ под звездите и записвали сънищата си, като че ли са послания от отвъдното. Беше приятно четиво, но инак лишено от стойност.

Редом с това ефимерно суеверие групирах и недотам научните наблюдения, отразяващи участието на трето- и четвърторазредни умове. Не ставаше дума толкова за точността на наблюденията, колкото за баналните заключения. В тази категория попадаха изследванията на „пребиотични“ материи и „призрачно действие от разстояние“, както и вече опровергани експерименти от миналите десетилетия.

На фона на всичко, което изхвърлих в купчината компост, изпъкваше нещо, идващо сякаш от съвсем различен тип разсъдък. Той или те задаваха въпроси и не се интересуваха от прибързани отговори, както и дали един въпрос ще породи още шест, дори нито един от тях да не доведе до нещо конкретно. Това изглеждаше наложено търпение, не част от вихъра на живачното съзнание, което го заобикаляше. Ако правилно разбирах откъслечните си находки в жалкия си опит да се правя на оракул, този втори тип държеше под око не само жителите на острова, но и част от членовете на собствената си група. Нямаше само експерименти върху колективния си ум.