Смъртоносни xopa [bg]

- Ти избра ли си шаферска рокля?

- Има време, по-нататък.

- Неудобно ли ти е да говориш за това с мен?

- А ти как мислиш? - промълви тя. - Бих предпочела тя да не се омъжва. Бих предпочела също ти да не ме раз­питваш за това. Иска ми се да имам и двама ви в живота си. Ако толкова се интересуваш от сватбата ѝ, защо не говориш с нея?

Чух на фона тийнейджърски гласове.

- Къде си? - попитах я. - В мола ли?

Дъщеря ми изпусна тежка въздишка, каквато не се по­лага на девойче. Беше звук, който ми казваше, че в ней­ните очи съм не само пълен слепец като баща, но и без­надежден.

- Просто се обади на мама - каза тя и прекъсна връз­ката.

Джанет ме смяташе за чиста отрова. Обобщението ѝ за нашия брак: най-голямата грешка в живота ѝ. Ако мо­жела да се върне назад във времето, щяла да живее в грях и да ме зареже в деня, в който родила.

Аз съм първият, който ще признае, че нещата не бяха идеални, но пък чий ли брак е такъв? Отдавам неприят­ностите ни на ненормалното ми работно време, на стре­совия компонент на професията ми, на проблемите ми с гнева, на празнината в гърдите ми, където по принцип е разположено сърцето, на липсата на съчувствие и такт, каквито повечето хора очакват да срещнат у брачния си партньор, и на депресията, в която изпаднах, когато така рязко ми бе отнета възможността да убивам хора за ЦРУ.

Тези последни няколко години обаче ме направиха по-добър човек. Напоследък бях далеч по-малко вкиснат и исках възможност да докажа на Джанет колко много съм се променил след развода. Не защото (както Лорън бе казала) исках тя да се върне при мен - не исках, - а заради Кимбърли, защото наближаваше възраст, в която да има ангажиран баща бе по-важно от всякога. Исках да докараме нещата дотам, че Джанет да е в състояние да каже някои добри неща за мен на дъщеря ни.

Хвърлих поглед към спящия Куин с надежда той да не се събуди насред караница между мен и Джанет. Да описвам на висок глас пред Лу срещата си с Жанин бе достатъчно голям конфуз. Поех риска и набрах номера на Джанет.

- Какво искаш? - тросна ми се тя, сякаш от часове беше в лошо настроение и внезапно ме бе зърнала до себе си.

Игнорирах тона ѝ, знаех, че ѝ е нужно да е наежена, за да се разправя с мен. Не я обвинявах, че държеше гарда си вдигнат. Според психотерапевта ѝ, макар и да се била развела с мен, не била успяла да изпразни “резервоара с горчива болка от взаимоотношенията ни“.

Въпросът на Джанет беше основателен. Какво всъщ­ност исках от нея? Дълбоко в себе си се питах дали раз­ривът ѝ с Чапман няма да се окаже катализатор за при­ятелство. Може би следобед беше премислила нещата и бе стигнала до извода, че не аз съм злодеят в цялата ис­тория, задето съм ѝ посочил недостатъците на Кен, а че съм човекът, който закриля нея и Кимбърли. Ако Куин не седеше там, можех небрежно да спомена някои от до­брите си постъпки като например как днес помогнах да бъдат спасени хора. Чудех се дали няма да стимулирам малко уважение към себе си, ако го направя.

- Чу ли за взривения хотел в Ел Ей? - попитах я.

- Твое дело ли беше?