Дадена дума [bg]

Завлякох тялото под зеления фургон, зарих кръвта с пръст и запънах нова стрела в тетивата. После притичах от сянка в сянка по протежение на хангара, където бях видял да влиза един от пазачите.

Приклекнах в един коловоз, приготвих лъка и стоварих с всички сили юмрук върху ламаринената стена. Металът прокънтя глухо и силно и завибрира по протежение на хангара.

Радиостанцията изпращя. Разнесе се самоуверен груб глас:

— Централа, тук Паркър. Статус: Бърк не отговаря на поста си при фургона на Алвис. Пратете Спенсър да провери какво става. Проверявам странен шум в северната част на склада.

Отвърна му женски глас, далечен, почти заглушен от пращене:

— Централа до Бърк, статус. — Няколко секунди по-късно повтори повикването: — Централа до Бърк, статус.

Женският глас изчака още малко, след което продължи:

— Паркър, десет-четири. Спенсър идва. Бърк е десет-седем. Бъди нащрек.

Чух тихия смях на Паркър.

— Десет-четири. Паркър, край на връзката.

Той продължаваше да се смее, когато заобиколи зад ъгъла, и да поклаща глава, покрита с плетена шапка, тъй като вероятно предполагаше, че опасностите, които се крият в тези планини, изобщо не могат да се сравняват с онова, срещу което се е изправял в миналото. Смехът му секна, когато едва не се набоде на острия като бръснач широк връх на стрелата, която бях запънал в тетивата. Бях пристъпил към ъгъла, бях се ослушал за стъпките му и бях приготвил стрелата.

— Изключи фенера — прошепнах аз.

Той се подчини бавно и го наведе към земята.

— Хвърли го!

Той изпълни заповедта.

— На колене — наредих аз и размахах лъка. Дланите ми започваха да треперят от силата на опън, която надвишаваше трийсет килограма. — Ръцете на тила.

Паркър се подчини неохотно и ме изгледа толкова хладнокръвно, дори презрително, че ме уплаши. Човекът срещу мен бе истински убиец. Трябваше да забия стрелата в гърлото му още в първия миг. Колебанието в подобна ситуация може да ти струва живота.

Ръката ми трепереше толкова силно, че отпуснах тетивата и посочих ръцете на Паркър.

Забелязах, че когато вдига ръце, прехвърля тежестта върху коленете. Разбрах какво се кани да направи. Вдигнах крак и се опитах да го изритам в челюстта. Той обаче се извърна в другата посока и скочи, в резултат на което изгубих равновесие.

Той се възползва от това, сграбчи единия ми крак и го дръпна рязко, а с другата си ръка посегна към оръжието.

Знаех, че извади ли пистолета, или ще ме убие, или ще сложи край на играта. Един изстрел, и мястото щеше да се превърне в разбунен мравуняк. Централата щеше да повика подкрепленията по радиостанцията. Зики може би щеше да ликвидира няколко, но аз нямаше да се измъкна с Джен. Затова пуснах стрелата, която полетя над главата на пазача и изчезна със свистене в мрака. Стиснах здраво лъка и замахнах към главата му, докато падах.