Императорската гвардия

— Може би просто го е пропуснал — предположи Майлс. Галени сви рамене.

— Вторият инцидент беше съвсем незначителен, просто една докладна от неговия офис с грешна дата. Обадих се на секретаря му и той я поправи.

— Хм.

Дъв си пое дъх.

— Третият случай пак беше докладна с грешна дата, адресирана до моя предшественик, който от пет месеца не е във Ворбар Султана. Илян искаше последния доклад за един комарско-бараярски търговски флот, завърнал се в орбита преди половин година. Когато се обадих, за да проверя точно какво го интересува, той отрече да е искал такава информация. Върнах му докладната и Илян просто прекъсна връзката. Това се случи тази сутрин.

— Стават три.

— Следобед имахме оперативка. Знаеш обичайния стил на изложение на Илян. С дълги паузи, но с изключително ясни обяснения. Този път… паузите бяха повече. И мисълта му непрекъснато прескачаше, повечето пъти направо объркващо. И ни освободи рано, още преди да сме свършили.

— Хм… каква беше днешната тема?

Галени не отговори.

— Разбирам, че не можеш да ми кажеш, но ако се е отнасяло за сватбата на Грегор, може би Илян в движение е съкращавал информацията — заради теб.

— Ако не ми вярва, изобщо не е трябвало да ме вика — нзсумтя Дъв. После неохотно прибави: — Логично предположение. Но не е съвсем… иска ми се да беше там.

Майлс преглътна забележката.

— Какво предлагаш?

— Не знам. ИмпСи хвърли много пари и време, за да ме обучи за аналитик. Аз търся промени в системите. И сега откривам такава промяна. Но съм нов тук, при това комарец до мозъка на костите си. Ти познаваш Илян, откакто се помниш. Преди случвало ли се е такова нещо?

— Не — призна Майлс. — Но всички тези грешки ми се струват съвсем нормални и човешки.

— Ако се бяха случили през по-големи интервали от време, едва ли щях да им обърна внимание. Не искам да научавам подробности, но дали в момента Илян не е под някакво особено голямо напрежение в личния си живот, за което не знае никой в службата?

„Като теб ли, Дъв?“

— Според мен Илян няма никакъв личен живот. Никога не се е женил… петнайсет години живя в един малък апартамент на шест преки от щаба, докато не събориха сградата. Преди две години уж временно се пренесе в един от апартаментите за важни свидетели на първия етаж на ИмпСи и още е там. Не знам какъв е бил на млади години, но очевидно напоследък в живота му няма жени. Нито мъже. Нито овце. Макар че, струва ми се, последната вероятност е най-логична. Овцете няма да проговорят, даже под опиат. Шегувам се — прибави Майлс, след като Галени не се усмихна. — Животът на Илян е като часовник. Обича музика… никога не танцува… не обръща внимание на парфюми и цветя и изобщо на никакви миризми. Това е сетивна информация, която не се пренасочва през чипа му.

— Да. Чудех се за чипа. Мислиш ли, че може да е психоза, нещо като страничен ефект от чипа?

— Едва ли. Не знам много за техническите му характеристики, но от инсталирането му са минали десетилетия и нямаше нищо нередно. — Майлс се поколеба. — По-скоро… стрес? Лек мозъчен удар? Той е над шейсетгодишен… по дяволите, може би просто е уморен. От трийсет години е шеф на ИмпСи. Знам, че се е готвил да се пенсионира след пет години. — Реши да не обяснява откъде има тази информация.