Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)
- Автор: Пийз Алън, Пийз Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)». Краткое содержание книги:
Защо мъжете мразят да не са прави
За да можем да разберем защо мъжете мразят да не са прави, първо и изключително важно е да си обясним къде са корените на това тяхно поведение. Представете си следната сцена. Пещерното семейство се е свило край огъня. Мъжът е седнал до входа на пещерата, втренчил поглед навън, наблюдава околността, зорко се вглежда към хоризонта за евентуално подозрително раздвижване. Жената и децата гладуват вече дни наред, а той знае, че при първото затихване на бурята трябва да излезе на лов и да не се връща, докато не намери храна. Това е неговата роля и семейството му изцяло зависи от него. Те са гладни, но уверени, че той ще успее да донесе храна, както винаги дотогава е успявал. Неговият стомах също къркори, а душата му е в плен на страха. Дали и този път ще успее да осигури храна? Дали семейството му няма да умре от глад? Дали други мъжкари няма да го убият, защото е заслабнал от глада? Но той просто седи до входа с безизразно лице, седи и гледа навън. Не бива да показва и следа от страх пред семейството си, защото това ще ги обезкуражи. Той е длъжен да бъде силен.
За мъжа признанието, че не е прав, означава да си признае, че се е провалил, защото не е успял да се справи със задълженията си както трябва.
Изглежда че дълбоко в мозъка на съвременния мъж са се загнездили милионите години на нежелание да бъде смятан за неудачник. Повечето жени не го знаят, но чуйте: ако, когато изгуби пътя, мъжът е сам в колата, той би спрял и помолил някой да го упъти! Но да го направи, когато Тя е до него — никога, защото това би означавало да се почувства така, сякаш се е провалил в задължението си да я откара там, закъдето е тръгнала!
Когато жената казва: „Нека помолим да ни упътят“, мъжът всъщност чува: „Ти си некомпетентен, не можеш да се ориентираш“. Ако тя каже: „Кранчето в кухнята капе, нека извикаме майстор“, той чува: „Теб за нищо не те бива, ще си намеря друг мъж да го свърши!“ Именно поради тази причина на толкова много мъже им е така трудно да кажат „Извинявай“. Защото за тях това е равносилно да признаят, че не са били прави, а мъжкият им мозък им внушава, че грешката е равна на провал.
— Вече пети път минаваме оттук, Натан… спри и питай за посоката!
За да преодолее този проблем, жената трябва да се научи да спестява на мъжа усещането, че не е прав, когато обсъжда с него различни въпроси. И да знае, че когато за рождения ден му подарява книга за самоусъвършенстване, той може да изтълкува това като: „Ти не си достатъчно добър“.
Мъжете мразят да бъдат критикувани, затова им харесва да се женят за девственици.
От своя страна, мъжът трябва да разбере, че целта на жената не е да го накара да се чувства провинил се, а да му помогне и затова не бива да приема подобни жестове твърде лично. Жената просто иска нейният любим да стане още по-съвършен, а той го възприема като намек, че не е достатъчно добър. Мъжът не си признава грешките, защото смята, че ако го направи, тя ще престане да го обича. Но истината е, че жената започва да обича мъжа още повече, когато той си признава, че не е бил прав.
Защо мъжете крият чувствата си
Съвременният мъж все още носи, дълбоко закодирания в него генетичен закон да бъде смел и да не показва слабост. Навсякъде по света жените питат: „Защо винаги трябва да бъде толкова суров, защо просто не ми покаже как се чувства?“ Когато мъжът е ядосан или угрижен, той потиска чувствата в себе си, става затворен и далечен. „Всеки опит да го накарам да сподели тревогите си прилича на вадене на зъби“ — споделя една жена.
Мъжът по природа е подозрителен, настроен за съперничество, овладян, винаги нащрек, самотник, който крие чувствата си, за да е в състояние да владее положението. Защото мъжете смятат, че изявата на чувства е равнозначна на загуба на контрол. Обществените условности подсилват този тип поведение при мъжете с поуки от рода на: „дръж се като мъж“, „я гледай по-смело“ и „мъжете никога не плачат“.
Жената в ролята си на закрилница на семейното гнездо е програмирана да бъде открита, доверчива, готова да сътрудничи, да показва уязвимост, да разкрива чувствата си и да знае, че не е необходимо непрекъснато да владее положението. Ето защо, когато мъжът и жената имат някакви общи проблеми, всеки е смутен и объркан от реакцията на другия.