Пантерата и перлата
- Автор: Малек Дорийн О.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пантерата и перлата». Краткое содержание книги:
— Ти ли сипа отровата?
— Не, господарю.
— Някой да те е молил да добавиш сивкаво люспесто вещество, например под предлог, че е подправка?
— Не, господарю.
Калид го изучаваше известно време с напрегнат поглед, след това с едно движение го отпрати.
— Удивително! — обърна се той към Ахмед с ироничен тон, след като готвачът си отиде. — В храната й сложен арсен и никой не знае как е станало. Сигурно зъл дух се е вмъкнал в кухнята и е свършил тази работа.
В този момент на входа се появи Турхан ага и Калид му направи знак да влезе.
— Какво откри?
Капитанът подаде на Калид една огърлица, блестяща в индигово синьо и кехлибарено на светлината на лампите.
— Какво е това?
— Огърлицата на фаворитката — намеси се Мемтаз. — Казах на Сара, че огърлицата е изчезнала. Помислих си, че е открадната.
— Защо не ми е било съобщено? — попита Ахмед.
— Исках да съобщя, но господарката ми нареди да не ви безпокоя с такива неща.
— Къде я намери? — Калид отново се обърна към Турхан.
— Един от моите хора я намери в сламеника на леглото на Кемал Мурад.
— Готвачът, който преди малко беше тук?
Турхан кимна утвърдително.
— Как е попаднала при него? — попита Ахмед.
— Вероятно я е получил като подкуп — предположи Турхан. — Огърлицата е много скъпа, нали?
— Подкуп от кого? — Калид скочи възбудено на крака. — Ако е била открадната, някой все пак трябва да я е дал на готвача.
— Знам у кого бе за последно огърлицата — обади се Мемтаз.
Всички погледи се насочиха към нея.
— У Фатма.
Всички забелязаха какво въздействие оказаха тези думи върху Калид.
— Има и нещо друго — продължи Мемтаз. — Преди известно време в тепидариума Фатма предложи на господарката ми малинов шербет. Казах й да не опитва от него и Сара се престори, че без да иска, го изпуска на земята.
Калид бе впил поглед в прислужницата, с ужас осъзнавайки, че това не е първият опит да отровят любимата му. Шербетът с успех е можел да прикрие горчивия вкус на арсена.
— Трябваше да ми кажеш! — извика възмутено Ахмед. — При такива случаи веднага трябва да се докладва. Можехме за изпробваме шербета върху някое животно.
— Сега вече това няма значение — намеси се уморено Калид — Иди при господарката си и си почини. Ако лоялността ти към Сара е причина да пренебрегнеш дълга си към главния евнух, няма да те държа отговорна за това.
Мемтаз се оттегли, а Ахмед скръсти ръце пред гърдите си с възмутено изражение.
— Сега не е време за критика, приятелю — обърна се към него Калид. — Имам нужда от помощта ти. — Калид се облегна на дивана и продължи тихо: — Фатма. Предполагам, че би трябвало да се досетя, но си мислех, че тя е твърде самовлюбена, за да рискува живота си по този начин. Би трябвало да знае, че ако я хванат, това ще означава смърт.
— Ревността кара хората да вършат странни неща — отбеляза Турхан.
Калид отново зае предишната си напрегната поза.
— Повикай Мурад отново тук — обърна се той към главния евнух. — Доведи и Фатма. Веднага!
Пашата и Турхан ага си размениха многозначителни погледи, когато Ахмед бързо излезе, за да изпълни поръчението.
— Значи тя ще се възстанови напълно? — Калид погледна въпросително доктора, който кимна утвърдително.
— Тя вече е вън от опасност. След като закрепне достатъчно, ще й предпиша пургатив, а това ще елиминира действието на останалата в тялото й отрова.
— Мога ли да я видя?
— Не още. Трябва да си почива. Но може би тази вечер ще я видите.
— Благодаря, докторе. Сега се върнете при пациентката си.
Когато докторът излезе, Калид хвърли поглед към баба си.
— Искам публична екзекуция, и то още утре.
Двамата седяха в една от стаите в покоите му, в съседната стая бяха Сара и Мемтаз. Козем вдигна лулата до устните си, вдъхна дълбоко дима, после го издуха с очевидна наслада.
— Готвачът направи ли признания?
— Каза, че просто си е затворил очите, докато Фатма е слагала отровата.
— А какво казва самата Фатма?
— Крещи, плаче и отрича всичко. Тя е страхливка и ще умре като такава.
Козем изпусна дълбока въздишка.
— Предпочитам да ме беше събудил, когато се случи това. Имам опит с отровите. Когато бях момиче, се занимавах с такива неща. Тогава харемът беше опасно място, не както е сега — изобилие от сладкиши, наргилета, игри. Инциденти като този се случваха често. Тогава фаворитките падаха една след друга като покосени от сланата листа. Съперничките биваха елиминирани само с по една чаша кафе.
— Харемът и сега бе достатъчно опасен за Сара. А не те събудих, защото мисля, че имаш нужда от сън, а не от тревоги. Постоянно ми повтаряш, че всеки миг може да умреш.