Сблъсък
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Две млади жени наемат лодка и се отправят към далечен остров, за да открият мястото на сблъсъка и да изяснят мистерията. Но нямат представа в какво се забъркват…
В същото време един учен се натъква на неизяснен източник на силно гама-лъчение в слънчевата система. Скоро обаче намират обезглавения труп на учения, а данните изчезват.
Изображения с висока резолюция, направени от НАСА, разкриват необяснима находка. В кратера Волтер върху една от луните на Марс — Деймос — е дълбоко заровена някаква структура с очевидно изкуствен произход. Бързо изчисление показва, че на всеки 60 часа кратерът върху Деймос сочи към Земята. И в този кратер нещо става… Тайнствената структура като че ли е активирана, а трупащите се на земята разкрития постепенно очертават една ужасяваща картина на предстояща катастрофа с потресаващи мащаби. Уайман Форд и екип от учени разполагат с много малко средства за борба — космическата сонда Орбитър и няколко малки сателита, кръжащи край Червената планета. Нито едно от тези средства дори отдалечено не прилича на оръжие. А 60-те часа неумолимо изтичат…
— Генерале, моите уважения, но трябваше да ме подготвите по-добре, да ме инструктирате, да ми покажете сателитните изображения. Така щяхте да постъпите с някой агент на ЦРУ.
— Честно казано, точно затова избрахме човек извън ЦРУ за тази мисия. Трябваше ни само наблюдател на мястото. На земята. Независимо потвърждение. Не сме и очаквали… — той прочисти гърлото си и се облегна назад, — … че ти ще унищожиш мината.
— Все още не вярвам, че ми казвате всичко.
Локууд се наведе напред.
— Разбира се, че не ти казваме всичко. За Бога, Уайман, че откога в този бизнес се казва всичко? Искахме да проучим тази мина. А сега ти ни създаде огромен проблем.
— Това е един от недостатъците да се работи с наемници — отвърна студено Форд.
Локууд въздъхна раздразнено.
— Защо тази мина е толкова важна? — попита Форд. — Можете ли поне това да ми кажете?
— Съдейки по анализите на скъпоценните камъни, изглежда, този метеорит е бил много необичаен.
— Тоест?
— Дори и да знаехме, а ние все още не знаем, пак нямаше да ти кажем. Достатъчно е да се каже, че подобно нещо не сме виждали досега. А сега, Уайман, данните? Ако обичаш.
Форд вече беше забелязал войниците пред кабинета на Локууд и знаеше много добре какво го очаква, ако не се подчини. Но вече нямаше никакво значение, той беше получил онова, за което беше дошъл. Извади една флашка от джоба си и я хвърли на масата.
— Всичко е тук, шифровано: снимки, джипиес координати, видео. — После им каза паролата.
— Благодаря. — Локууд се усмихна мрачно и взе флашката. Извади един бял плик от джоба си и го сложи на масата. — Втората вноска от възнаграждението ти. Очакват те в Ленгли днес следобед, в два часа, за пълен доклад върху мисията. В конферентната зала. След това задачата ти официално се прекратява. — Локууд приглади с ръка червената си копринена вратовръзка, подръпна синьото си сако и докосна посивяващата на слепоочията му коса. — Въпреки че, ъъъ, не изпълни съвсем точно инструкциите, президентът искаше да ти предам неговата благодарност.
— Подкрепям го — каза Майкълсън. — Добре се справи, Уайман.
— Щастлив съм, че помогнах — отвърна Форд с леко ироничен глас. След това добави небрежно: — О, забравих още нещо.
— Да?
— Спомена, че астероидът се е разцепил на две и двете парчета са паднали на земята?
— Точно така.
— Не е точно така. Имало е само един обект.
— Това е невъзможно — каза Майкълсън. — Нашите учени са сигурни, че сблъсъците са били два, един в Атлантическия океан и един в Камбоджа.
— Не. Мината в Камбоджа не е кратер.
— А какво е тогава?
— Изходен отвор.
Локууд се втренчи в него, а Майкълсън се надигна от стола.
— Да не би да казваш…
— Точно така. Метеоритът, който е паднал в Мейн, е минал през планетата и е излязъл през Камбоджа. Данните на флашката ще го потвърдят.
— Уайман, ти си луд… Какво… Как можеш да направиш разлика между входен и изходен отвор?
— Не се различава особено от входните и изходните рани, причинени от куршум: предната е добре оформена и симетрична, задната е пълна каша. Ще видите какво имам предвид.
— И какво, за Бога, би могло да мине през Земята? — попита Майкълсън потресен.
— Това — каза Форд и взе чека си, — е един адски добър въпрос.
38.
Аби беше приготвила чийзбургери за вечеря, но ги беше препекла и бяха станали много сухи, сиренето беше прегоряло, а питките бяха станали клисави. Баща й седеше на масата и мълчаливо дъвчеше, погледът му беше вперен в масата, челюстните му мускули бавно работеха. Цялата вечер беше злокобно мълчалив.
Той остави полуизядения си бургер в чинията, бутна я встрани и най-накрая погледна Аби. Очите му бяха кървясали. За миг тя си помисли, че отново е започнал да пие, както след смъртта на майка й. Но не беше така. Дъхът му не миришеше на бира.
— Аби? — каза той с продран глас.
— Да, татко?
— Обадиха се от застрахователната компания.
Тя усети как залъкът й се затъква на гърлото. Опита се да го преглътне.
— Няма да платят застраховката.
Настъпи продължително мълчание.
— Защо не?
— Политика на компанията. Ти не си била на лов за омари. Онова, което си правила, те смятат за забавление.
— Да, но… ти винаги можеш да кажеш, че съм била излязла за омари.
— Има доклад от бреговия патрул, полицейски доклад, вестникарски статии. Ти не си била на лов за омари. Точка.
Устата на Аби пресъхна. Опита се да се сети какво да каже, но нищо не й хрумна.
— Още не съм изплатил лодката и докато не го направя, не мога да изтегля заем за нова. Изплащам и ипотека, която е повече от стойността на къщата. Малкото ми спестявания заминаха за оная година и половина, която ти пропиля в колежа.